Градският часовник в Русе е емблематично място за срещи в центъра за русенци.

След смяната на часовото време сверяването, грижата и поддръжката за часовниковия механизъм, са предоставени на русенеца Александър Абаджиев, предаде БГНЕС .

Абаджиев е пенсионер, не е часовникар, но пък е инженер, и това всъщност си е неговото хоби.

Той се грижи за часовниците в града, особено за онези, които имат историческа стойност. За градския часовник в Русе се знае много малко, тъй като табелката с годината и фирмата производител е унищожена, но според Абаджиев този механизъм е от около 1903 година и е или швейцарски, или австрийски.

Днес малко след 10 часа стрелките му показваха отново реалното време, като наред със сверяването, майсторът се погрижи и за неговото навиване. Малцина знаят, че градският часовник е от т.н. тип „седмични“ часовници, т.е веднъж в седмицата трябва да се навие стоманеното въже на макарата, за да се издигне топузът над земята и да може в следващите 7 дни под действието на гравитацията и 25 килограмовата тежест, механизма да функционира.

Абаджиев споделя, че това е един страхотен, малък и прост механизъм, който изисква минимална поддръжка, свързана с износването на зъбните колела и това се прави приблизително на всеки 100 години. А по отношение на сверяването, малцина са имали възможността да видят това.

Оказва се съвсем проста дейност, улеснена от старите майстори, които са изработили механизма и са предвидили това.

Александър Абаджиев: “Механизма не се налага да се спира, просто се натиска един палец и се разкъсва по този начин твърдата връзка между механизма и часовниковите стрелки на циферблата. Докато е натиснат, се задвижва зъбно колелце с деления и се преместват по този начин стрелките на вярното положение, отпуска се палеца и готово….“