Парниковите газове променят драстично атмосферната циркулация в световен мащаб

Глобалното затопляне е прекъснало дългогодишния климатичен мост между Тихия и Индийския океан, променяйки изцяло атмосферната циркулация през последните десетилетия, съобщават от научното издание „Сайънс алърт“. Тревожното откритие на изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ в Масачузетс и Университета на Колорадо е публикувано в авторитетното списание Nature Communications и доказва безпрецедентна промяна в механизмите, по които се движат въздушните маси над планетата.

Атмосферен мост между континентите

В продължение на векове промените в тропическата зона на Тихия океан са се пренасяли през атмосферата, оказвайки директно влияние върху температурите в Индийския океан на хиляди километри разстояние. Тази сложна взаимовръзка играе ключова роля за климата на сушата, като определя нивата на валежите и метеорологичните условия в гъсто населени райони на Африка, Азия и Австралия. Доскоро относително стабилните взаимодействия между тропическите океани помагаха на учените да изготвят надеждни климатични прогнози за месеци и дори години напред.

Тихоокеанската циркулация на Уокър

Основен двигател на този пренос е тихоокеанската циркулация на Уокър – огромна система от движещи се въздушни маси над тропическия Тих океан. Механизмът е пряко зависим от океанските температури. Топлият въздух се издига над по-топлите води, преминава през атмосферата и се спуска на друго място, формирайки ветровете близо до повърхността. При климатични явления като „Ел Ниньо“ тази циркулация отслабва. Исторически погледнато, всяка промяна в тихоокеанската система автоматично е водила до сходни промени и в температурния модел на целия басейн на Индийския океан.

Безпрецедентна промяна от векове насам

Събраните от експертите данни сочат, че от 50-те години на миналия век тропическият Индийски океан се затопля с около 0,1 градуса по Целзий на десетилетие заради натрупването на парникови газове. Същевременно тихоокеанската циркулация на Уокър се е засилила значително след 80-те години. Учените са категорични, че човешките емисии вече надделяват над естествените природни процеси, преобръщайки напълно историческата връзка между двата водни басейна.

Изследователите са комбинирали съвременни компютърни модели с данни от естествени архиви, за да възстановят климатичната история от 1631 година насам. През по-голямата част от тези четири века океанските системи са работили в абсолютен синхрон. Единственото регистрирано изключение е в периода между 1810 и 1850 година, когато серия от мощни вулканични изригвания временно е нарушила връзката им. За разлика от тогавашното естествено смущение, днешната аномалия е пряк резултат от човешката дейност.

Глобалното затопляне не просто повишава температурите, а изменя самите взаимоотношения между океаните, променяйки моделите, чрез които се прогнозира бъдещето, предупреждават в заключение авторите на проучването. Подобно мащабно пренареждане на климатичните процеси ще наложи спешни промени в управлението на водните ресурси и оценката на риска в световен мащаб.