Предложенията са внесени от депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС - Ново начало

Търговците, които формират цените си недобросъвестно в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро, рискуват имуществени санкции в размер между 5000 и един милион лева. Това става ясно от предложения за промени на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото, внесени между първо и второ четене от председателя на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, депутата от "ДПС - Ново начало" Йордан Цонев и Деница Николова от ГЕРБ-СДС.

Според внесените предложения между първо и второ четене на законопроекта, който беше одобрен на първо гласуване от бюджетната комисия и Народното събрание през миналата седмица, глобите за недобросъвестно формиране на цените в периода от 8 август тази година до края на 2026 година ще се определят както от продължителността и тежестта на нарушението, така и от оборота на съответния търговец.

Размер на санкциите според оборота

За нарушители юридически лица и еднолични търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 5000 лева до 100 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 лева до 200 000 лева.

За предприятията с оборот над 50 милиона лева за предходната година санкцията може да бъде определена и като процент от оборота до 0,5 на сто, а при повторно извършване на същото нарушение може да достигне един на сто от оборота. При всички случаи обаче имуществената санкция не може да надхвърля един милион лева.

Когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, оборотът се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението.

Ежедневно публикуване на цени

Предложенията за изменение и допълнение, внесени между първо и второ четене, предвиждат търговците на дребно с оборот над 10 милиона лева за предходната година да публикуват ежедневно до 7 часа сутринта на интернет страниците си в машинночетим формат информация за крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки от голямата потребителска кошница. В първоначалния вариант на законопроекта се предвиждаше това да се случва веднъж седмично.

Публикуването на тази информация ще се извършва по методика, утвърдена от Комисията за защита на потребителите, която от своя страна ще създаде и поддържа публично достъпен интернет портал, където ежедневно ще се публикува информация за движението на цените въз основа на данните от търговците.

Промени в дефиниции и изисквания

Предложенията изменят и текста в законопроекта, който поставя изискването към търговците да не повишават цените недобросъвестно. Новата формулировка гласи: "В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно. При изменение на цените те са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи документи, относно наличие на обективни икономически фактори."

В първоначалния вариант на законопроекта текстът беше: "В периода на двойно обозначаване търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори."

Нова дефиниция на обективни фактори

За целите на новите поправки текстът в закона, който дефинира "обективни икономически фактори", претърпява пълна промяна. Предвижда се това да са "външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността."

Стоки от първа необходимост

Поправките създават и дефиниция на "стоки от първа необходимост", сред които хляб, мляко, яйца, ток, вода и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание. При установяване на "рязко и значително" нарастване на цените на тези стоки, Министерският съвет може да предприеме временни мерки, като предостави анализ на въздействието, срок на действие и механизъм за отчетност.

Правомощия на контролните органи

Националната агенция за приходите и КЗП могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират искането писмено. Предлага се информацията, представляваща търговска, производствена или професионална тайна да се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита.

Предвижда се искането да не може да обхваща период преди 1 януари 2025 година, освен при данни без които проверката обективно не може да бъде извършена. В първоначалния вариант на промените определената дата беше 1 януари 2024 година.

Алтернативни предложения

Предложения за изменение и допълнение на законопроекта, внесени между първо и второ четене от Асен Василев от ПП-ДБ и група народни представители, предлагат отпадане на текста, който поставя забрана за недобросъвестно покачване на цените от страна на търговците, както и отпадане на новите размери на глобите и правомощията на Министерския съвет да предприема временни мерки.

Предложение за изменение между първо и второ четене, внесено от Цончо Ганев от "Възраждане" и група народни представители, предвижда срок не по-малко от 5 работни дни, в които търговците да трябва да предоставят изисканата от контролните органи информация.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото ще бъде разглеждан на второ четене от Комисията по бюджет и финанси, като крайният срок за внасяне на предложения между първо и второ четене изтече на 28 юли.