Подземните реки пресъхват заради хиляди незаконни кладенци

Стотици гигантски карстови кратери се отварят в земеделския регион Коня в централна Турция това лято заради продължителната суша и масовото изчерпване на подземните води. Комбинацията от климатични промени и десетки хиляди незаконни кладенци за напояване води до слягане на почвата, което буквално поглъща земеделските земи и застрашава продоволствената сигурност на страната, съобщават от Би Би Си.

Върхът на айсберга

Земеделската земя в Коня, известна като „житницата“ на Турция, е осеяна с над 680 дълбоки дупки. Някои от тях са с широчина и дълбочина от десетки метри. Местната топография е изградена от сравнително мек карст – карбонатни скали като варовик и доломит, които лесно се разтварят при липса на структурна опора.

„Водата, в този случай подземните реки, действа като структура, която осигурява влага, стабилност и здравина на тези карстови райони“, обяснява Гювен Екен, основател на турската екологична агенция Doğa Derneği. „Обемът на водата там намалява поради погрешната политика на прекомерно напояване. Водата, която някога е текла под басейна на Коня, вече я няма. Цялата система е пресъхнала.“

Еколозите подчертават, че подземните води в района са част от затворена система и не се вливат в океана. Заради огромния брой незаконни сондажи, нивото им спада драстично. Според професор Фетуллах Арък от Техническия университет в Коня, темпът на спадане на подпочвените води в басейна е нараснал десетократно – от около 0,5 метра годишно в началото на века до 4-5 метра годишно днес.

„Климатичната криза ускори проблема допълнително, но не е основната причина“, категоричен е проф. Арък. „Кратерите са само върхът на айсберга.“

Европа в плен на екстремни горещини

Докато Турция се бори с последствията от локалното безводие, Западна и Централна Европа отчитат исторически температурни рекорди. Според нов анализ на Световната метеорологична организация и мрежата World Weather Attribution, екстремните температури от края на юни са довели до най-малко 40 смъртни случая само във Франция, затваряне на училища и прекъсване на железопътния транспорт заради топлинно разширение на релсите.

Изследователите са категорични, че подобна гореща вълна би била практически невъзможна преди 50 години. Те са анализирали трите най-горещи дни между 22 и 29 юни в над 850 града.

„Ако не бяха последиците от изменението на климата, подобна юнска гореща вълна би била с 3,5 градуса по-хладна“, твърди д-р Теодор Кийпинг, изследовател на екстремните метеорологични условия в Импириъл Колидж Лондон. Данните показват, че общата тенденция към глобално затопляне превръща обичайните летни антициклони в разрушителни топлинни удари за инфраструктурата и селското стопанство на целия континент.