ЕЦБ отчете минимален ефект върху инфлацията след въвеждането на еврото у нас

Въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 година не е предизвикало ценови шок в търговската мрежа. Това показват данните от ключов анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), разпространен днес. Темата коментира старшият икономист в "Отворено общество" Георги Ангелов в ефира на предаването "Твоят ден" по телевизия NOVA NEWS.

Според Ангелов, при смяната на валутата не са регистрирани драстични сътресения в магазините, а при възникнали единични сигнали контролните органи са реагирали своевременно.

Ограничен ефект върху инфлацията

Данните на ЕЦБ потвърждават тезата на икономиста. Според анализа на финансовата институция, преходът към единната европейска валута е имал ограничен и еднократен ефект върху потребителските цени у нас. Оценките на европейските експерти показват, че въздействието върху инфлацията от въвеждането на еврото се движи в тесния диапазон от 0,3 до 0,4 процентни пункта.

От ЕЦБ отбелязват още, че през януари 2026 година възприеманата инфлация в България е отчела най-големия си спад от началото на пандемията. Същевременно, според данните, обществената подкрепа за европейската валута в страната е нараснала до 54 процента през февруари.

"В магазините нямаше драстични проблеми, а където се появиха сигнали, властите се намесиха веднага", заяви Георги Ангелов, цитиран от NOVA NEWS. Той допълни, че при някои стоки, които се внасят от Азия, се наблюдава дори дългосрочно поевтиняване.

Дефицитът на кадри оскъпява услугите

Икономистът посочи, че макар цените на стоките да остават стабилни, сериозен ръст се отчита при услугите. Поскъпването засяга пряко сектори като ресторантьорство, хотелиерство, извънболнична помощ, ремонти, както и козметични, образователни и ветеринарни услуги.

Според Ангелов тази тенденция не е пряко следствие от влизането в еврозоната, тъй като сходно движение нагоре е регистрирано и през януари миналата година. Основният двигател на процеса е острата липса на работна ръка на пазара на труда.

"Щом няма кой да произвежда повече, цените растат, тъй като търсенето расте по-бързо от предлагането", категоричен е експертът, подчертавайки ключовата роля на рекордно ниската безработица в страната.

Рискове от външната среда

Въпреки стабилизирането на вътрешния пазар, Ангелов предупреди за външни геополитически фактори, които продължават да оказват натиск върху икономиката. По думите му, докато продължава конфликтът в Близкия изток, цените на горивата в глобален мащаб ще останат на високи нива.

За да се смекчат негативните ефекти от евентуални нови кризи, икономистът препоръча държавните мерки да бъдат строго профилирани. "Парите трябва да се дават там, където има реална нужда, а не на калпак", заяви Георги Ангелов, като изрази увереност, че при правилна фискална политика страната ни може да избегне тегленето на нов външен дълг.