Експерти предупреждават за риск от дългосрочна стагфлация

Военният конфликт в Близкия изток и тримесечното затваряне на Ормузкия проток тласкат еврозоната към икономическо забавяне, което застрашава конкурентоспособността и доходите в България, съобщават в свой анализ от Deutsche Welle. Ударите на САЩ в Иран доведоха до рязък скок в цените на петрола и суровините, засилвайки страховете от мащабна рецесия в големите европейски държави. Според експерти от Института за пазарна икономика, икономическата цена вече се плаща по веригата у нас чрез сериозно поскъпване на транспорта, логистиката и производствения сектор.

Свиване на европейската индустрия

Европейската икономика понася все по-тежки дефицити вследствие на геополитическото напрежение. Бизнес активността в еврозоната се свива с бързи темпове, като проучвания на S&P Global Market Intelligence показват спад на мениджърските индекси за май. В държави като Франция се регистрира най-острото забавяне от времето на пандемията насам. Главният икономист в организацията Крис Уилямсън посочва: "Предварителните данни от проучването за май показват, че икономиката на еврозоната понася все по-тежки последици от войната в Близкия изток".

Европейската комисия вече коригира своите очаквания за икономическия растеж на еврозоната през 2026 година до едва 1,2%, а прогнозираната инфлация достига 1,9%. Скъпите суровини удрят директно индустриалното производство на Германия, което влошава износния капацитет на Стария континент спрямо азиатските пазари.

Ефектът върху пазара в България

България, като нетен вносител на енергийни ресурси, е изложена на международен ценови натиск. Икономистът Лъчезар Богданов обяснява ситуацията на местния пазар: "България е нетен вносител - вдигането на цените означава повече разходи за бизнеса. Има икономическа цена, която трябва да се плати". По отношение на евентуални държавни компенсации той допълва: "Други държави намаляват акциза на горивата, но така в държавата влизат по-малко приходи. Това означава или да вдигнеш дефицита и дълга, или да съкратиш други разходи".

Българският фермерски съюз вече алармира, че цените на торовете за селското стопанство са скочили с близо 50% от началото на кризата. Въпреки пазарния натиск, вътрешното потребление у нас остава стабилно, подкрепено от ръста на заплатите. По думите на Лъчезар Богданов: "Една от причините да растат цените е растежът на доходите - както сред пенсионери, така и сред работещи. Няма безработица, няма и страх от безработица". Той изтъква, че само за месец търговските банки у нас отпускат по един милиард евро нови кредити, което поддържа висока ликвидност в икономиката.

Рискове от стагфлация

Международният валутен фонд и Българската народна банка прогнозират стабилен БВП растеж за България от около 3% през 2026 година, но предупреждават за устойчив инфлационен натиск, който може да достигне 3,5% на годишна база. Според анализа на Института за пазарна икономика, най-сериозната заплаха се крие във външните фактори: "Европа също е нетен вносител на енергия. По-скъпите суровини правят европейската индустрия по-слабо конкурентна".

Ако цените на енергията останат трайно високи, съществува риск от навлизане в период на стагфлация – липса на растеж, комбинирана с висока инфлация и безработица. Подобен сценарий в големите европейски икономики неизбежно би прелял и у нас. Икономистът предупреждава, че инфлацията може да засегне тежко туризма: "Все още увеличаването на цените в туризма са минимални. Но големият ефект ще се усети, ако трайно високите цени на енергията докарат Европа до рецесия". Експертите правят исторически паралел с петролната криза от 1973 година, когато цените на суровините запазват високите си равнища дълго след приключване на събитията.