МОН търси спасение от ниската функционална грамотност чрез семинари

След серията от разочароващи резултати на българските ученици в международните изследвания PISA, Министерството на образованието и науката (МОН) прибегна до външна помощ за реформиране на учебните програми. Експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пристигнаха в София, за да започнат работа по пренаписването на стандартите за обучение в ключовия етап V-VII клас.

Представители на базираната в Париж организация участват днес и утре в първия от серия семинари, финансирани чрез Европейската комисия. Целта, формулирана в сухия административен език на проекта, е "изграждане на капацитет за реформа". На практика това е признание, че системата има нужда от външна намеса, за да се справи с хроничния проблем – учениците запаметяват факти, но не могат да ги прилагат в реални ситуации.

Предупреждение за "дълъг път"

Още при откриването на събитието заместник-министърът на образованието д-р Емилия Лазарова побърза да охлади очакванията за бързи резултати.

"Реформата на учебните програми изисква продължителен период от време, упорство, задълбочени анализи, висока експертиза, ясни цели, както и въвличане на учителите, широк обществен консенсус и политическа приемственост", заяви Емилия Лазарова, цитирана от пресцентъра на МОН.

Думите ѝ идват на фона на нарастващото нетърпение сред родители и бизнес, които от години сигнализират, че училището произвежда кадри без нужните умения за 21-ви век.

"В свят, в който знанията се променят и остаряват с безпрецедентна скорост, учебните програми трябва да поставят акцент върху уменията за мислене, учене, сътрудничество и адаптация, които подготвят младите хора за предизвикателствата на бъдещето", допълни Лазарова.

Външният натиск

Семинарът не е инициатива само на МОН, а част от по-широк проект за България и Румъния, подкрепен от Генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" на Европейската комисия. Присъствието на Александра Соареш от ЕК и Ясемин Бухарали от ОИСР показва, че Брюксел следи отблизо опитите на двете балкански държави да модернизират системите си.

В дискусиите се включиха и чуждестранни експерти с практически опит, като Патрик Съливан от Националната агенция за учебни програми на Ирландия, които трябва да помогнат на българските чиновници и методисти да преминат от "преподаване на материал" към "изграждане на компетентности".

Евгения Костадинова, директор на дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН, представи поредните "визии за промени", които залагат на оптимизирано съдържание. Остава въпросът дали тези визии ще стигнат до класните стаи или ще потънат в поредните папки със стратегии, докато функционалната неграмотност продължава да бъде пречка пред икономическото развитие на страната.