Конфликтът в Близкия изток удря икономическия растеж

Очаква се ръководителите на Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка, както и техните колеги в Швеция и Швейцария, да запазят основните си лихви непроменени на предстоящите си заседания този четвъртък. Причината е новата вълна от несигурност за икономическите перспективи на Стария континент, предизвикана от войната около Иран, съобщава „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГНЕС.

Конфликтът, започнат от Съединените щати и Израел, навлиза в своята трета седмица. Според финансовите анализатори кризата почти сигурно ще свие икономическия растеж и ще ускори инфлацията в Европа спрямо първоначалните прогнози. Тежестта на удара ще зависи пряко от продължителността на военните действия и от това колко дълго Ормузкият проток ще остане блокиран за търговското корабоплаване.

Призракът на инфлацията

Икономистите от „Барклис“ отбелязват в свой анализ, че ЕЦБ вероятно ще признае високата степен на несигурност около икономическите последици от конфликта в Близкия изток. Краткосрочните индикатори вече сочат към по-слаба икономическа активност и повишен инфлационен натиск.

Тази ситуация извиква остри спомени у много от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ. Преди четири години те трябваше да овладяват икономическия шок от пълномащабното руско нахлуване в Украйна, а в края на 2023 година анализираха рисковете около войната в Газа и потенциалното затваряне на Ормузкия проток.

През декември 2023 година икономистите на институцията изчислиха, че ако цената на петрола скочи от 80 на 130 долара за барел в комбинация с по-скъп природен газ, икономическият растеж може да се срине с близо три четвърти процентен пункт, а инфлацията да нарасне с почти един процентен пункт.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало беше категоричен по време на свое радиоинтервю миналата седмица.

Франсоа Вилроа дьо Гало: "Няма да позволим инфлацията да се вкорени."

Великобритания спира планираните облекчения

Още преди атаките срещу Иран пазарите очакваха ЕЦБ да остави основната си лихва на ниво от два процента. За разлика от Франкфурт обаче, Английската централна банка беше на крачка от решение да намали цената на заемите от 3,75 на 3,5 процента. Сега очакванията са Комитетът по парична политика да натисне спирачките и да запази лихвите без промяна.

Данните от миналия петък показаха, че британската икономика е изпаднала в застой през януари. В по-спокойна международна среда подобен сигнал би накарал банката да стимулира пазара чрез по-евтини кредити, но настоящата геополитическа криза връзва ръцете на институцията.

Главният икономист за Великобритания в „Кепитъл Икономикс“ Пол Дейлс очертава трудния път пред централните банкери.

Пол Дейлс: "Конфликтът в Близкия изток може да накара Английската централна банка да отложи планираните намаления на лихвите, да ги отмени или дори да пристъпи към повишение."

Комитетът по парична политика в Лондон остава разделен – част от членовете настояват за по-бързо облекчаване на тежестта за бизнеса, докато други предпочитат консервативен подход на изчакване.

Швейцария остава сигурно убежище

На този фон Швейцарската централна банка се радва на значително по-малко рискове. Страната разчита основно на собствена електроенергия от водни и ядрени централи и традиционно се възприема от инвеститорите като финансов бункер по време на глобални кризи.

Швейцарският франк дори отчете леко поскъпване спрямо долара, докато останалите европейски валути загубиха позиции. Според икономистите от „Ломбард Одиер“, ниската зависимост на страната от вносен газ и силата на местната валута ще предпазят икономиката ѝ, като най-вероятно лихвените проценти в Берн също ще останат без промяна.