България влиза в еврозоната въпреки масовите протести срещу еврото

Европейският съюз обяви миналата седмица, че България е готова да се присъедини към еврозоната, но голяма част от населението все повече се притеснява от разходите, свързани с този преход, съобщава Bloomberg в свой материал от днес.

Доротея Канаврова, дребен производител на зеленчуци, е сред нарастващата група български граждани, които се опасяват от негативните последици от приемането на единната европейска валута, пише американското издание.

"Аз съм против това", казва Канаврова пред Bloomberg, докато подрежда доматите, краставиците и тиквичките на крайпътната си сергия.

България има дълга история на икономически трудности, като БВП на глава от населението е две трети от средния за ЕС, почти две десетилетия след присъединяването към блока. За милиони българи, преживели банкови фалити, икономически кризи и болезнен преход през 90-те години, левът е нещо повече от просто валута – той е символ на стабилност, отбелязва Bloomberg.

Валутният борд, въведен през 1997 г., фиксира лева първоначално към германската марка, а след това към еврото. Това помогна на България да избегне инфлационната спирала, характерна за други бивши комунистически страни, и осигури финансова стабилност през годините.

Резултатите от последното проучване на Евробарометър показват, че българите са разделени поравно относно въвеждането на еврото, което трябва да се случи на 1 януари 2026 г. Според същото проучване, те са два пъти по-скептични от средното ниво за ЕС, а крайнодесни партии организират масови протести срещу присъединяването към еврозоната.

"Хората, които са свикнали с валутния борд в продължение на 28 години, сега се притесняват какво ще се случи без него", коментира Светослав Гаврийски, бивш финансов министър, който подготви България за валутния борд през 1997 г. Той отхвърля опасенията от инфлация като "глупави слухове" и добавя: "Една страна трябва да излезе от валутния борд рано или късно, за да стане нормална държава".

Най-големите икономики в региона – Полша, Румъния, Чехия и Унгария, вече отложиха плановете си за въвеждане на еврото. Наскоро управителят на Чешката национална банка Алес Михъл подчерта предимствата на националната валута в борбата с инфлацията.

Страх от поскъпване на живота

В България перспективата за въвеждане на еврото създава безпокойство особено сред хората с ниски доходи и пенсионерите. Докато политиците изтъкват ползите от еврозоната, като увеличени инвестиции и по-ниски лихви по кредитите, много граждани се страхуват от краткосрочно повишаване на цените.

Доротея Канаврова се опасява, че преминаването към еврото ще доведе до по-високи цени на торовете, което ще оскъпи отглеждането на зеленчуци в малката ѝ ферма. "Големите компании са богати, могат да си го позволят. Ние се борим с лева, ще бъдем в още по-лоша ситуация с еврото", споделя тя.

Тъй като повечето от клиентите на Канаврова са румънски туристи, пътуващи към българските морски курорти, тя предпочита да приема румънски леи вместо евро, когато се налага да работи с чуждестранна валута. Леите са ѝ полезни през зимата, когато пазарува от съседна Румъния, допълва американската агенция.

Политическо напрежение и протести

Проблемът не е, че българите не са проевропейски настроени. Анкетите показват, че повече от половината от тях се доверяват на ЕС, два пъти повече от тези, които вярват на правителството в София.

Въпреки това, през последните седмици протести, организирани от крайнодесни партии, изведоха десетки хиляди хора на улицата в цялата страна. Последните демонстрации се проведоха в неделя, 8 юни, в София, Пловдив, Варна и други големи градове.

"Политиците е трябвало да се справят по-добре с информирането на обществеността за ползите от общата валута, дори ако присъединяването към паричния съюз е технически въпрос", коментира Денис Шен, главен икономист в рейтинговата агенция Scope Ratings.

Окончателното решение за приемане на България в еврозоната ще бъде взето от лидерите на ЕС по-късно този месец, но техническите подготовки за преминаване към еврото вече са в ход.