За някои държави, включително България, ядрената енергия е ключова за преход към нисковъглеродна икономика

Изпълнението на плановете на държавите от Европейския съюз в областта на ядрената енергия ще изисква инвестиции в размер на около 241 милиарда евро до 2050 година. Това показва доклад на Европейската комисия, представен днес, 13 юни.

В съобщение на ЕК се уточнява, че тези средства ще бъдат необходими за удължаване на срока за работа на съществуващите реактори и за изграждането на нови мощности. От цялата сума 205 милиарда евро ще бъдат насочени към изграждане на нови ядрени централи, а останалите 36 милиарда евро – за удължаване на живота на работещите в момента реактори.

Според комисията са необходими и допълнителни инвестиции в модулни и микрореактори, както и за технологии за термоядрен синтез. В доклада се отчита, че за някои страни-членки на ЕС ядрената енергия е важна част от стратегията за намаляване на въглеродното замърсяване.

Към края на миналата година в ЕС са работили 101 атомни реактора в 12 държави, сред които България, Белгия, Чехия, Испания, Франция, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция.

Държавите от Европейския съюз планират да увеличат капацитета на ядрените си мощности от сегашните 98 гигавата до 109 гигавата до 2050 година. Ядрената енергия е генерирала около 24% от електричеството в ЕС през миналата година.

Преминаване към чиста енергия

През 2040 година над 90% от електрическата енергия в ЕС ще се произвежда от незамърсяващи и предимно възобновяеми енергийни източници, показва оценката на Европейската комисия.

Въпреки това, в доклада се отбелязва, че са необходими повече усилия за развитие на хранилища за отработено ядрено гориво.

Енергийна независимост

Комисията също така подчертава необходимостта европейските ядрени централи да осигуряват гориво от поне два източника, за да се преодолеят зависимостите от вноса от Русия.

Предвижда се създаването на нови финансови инструменти, които да направят големите разходи за ядрена енергетика по-малко рискови за частните инвеститори. Петгодишно забавяне на планираните нови проекти би добавило допълнителни 45 милиарда евро към прогнозираните разходи до 2050 година.