Европейците продължават да местят стрелките на часовниците

В неделя европейците отново ще преместят стрелките на часовниците си един час напред, преминавайки към лятно часово време – ритуал, който среща все повече съпротива сред гражданите на Европейския съюз. Въпреки това, институциите в Брюксел продължават да не могат да постигнат съгласие дали да премахнат тази практика, съобщава Българската телеграфна агенция.

Смяната на часовото време се превърна в класически пример за трудностите при вземането на решения между 27-те страни членки. Още през 2018 година Европейската комисия предложи да се сложи край на тази практика след мащабно допитване, в което над 4 милиона европейци се обявиха против двукратната годишна смяна. Европейският парламент подкрепи исканията на гражданите, но оттогава инициативата е замразена поради несъгласие сред страните членки.

На въпрос кога ще настъпи краят на смяната на часовото време, говорител на Европейската комисия се пошегува вчера: "Елате отново с този въпрос след 6 месеца".

Здравни и транспортни рискове

Множество изследвания подчертават негативните ефекти от смяната на часовото време върху здравето на хората и дори връзката ѝ с увеличаване на пътните инциденти. В същото време, икономическите ползи от пестенето на енергия са минимални.

Полша, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС до юли, планира да постави отново темата на дневен ред чрез неформални консултации между страните членки. Европейската комисия приветства подновяването на дискусията, но самите поляци признават, че подкрепата сред останалите държави е ограничена.

Причината е, че някои страни смятат темата за маловажна на фона на сериозните предизвикателства пред Съюза – от руската инвазия в Украйна до заплахата от търговска война със САЩ. Ако полският опит не успее, следващият сериозен опит ще дойде от Литва, която планира да превърне въпроса в приоритет по време на своето председателство през... 2027 година.

Съюзник отвъд океана?

Интересен обрат е позицията на американския президент Доналд Тръмп, който след преизбирането си заяви желание да премахне лятното часово време в САЩ, определяйки го като "неподходящо и скъпо". По-късно той смекчи позицията си, признавайки, че по темата мненията са разделени наполовина.

Ирландският евродепутат Шон Кели от Европейската народна партия, един от най-активните застъпници за премахване на смяната, коментира: "Съществуват голям брой доказателства, навеждащи на мисълта, че смяната на часа е лоша за здравето, за животните, за пътната сигурност и че има много малко положително въздействие от нея".

Според него, тази инициатива може да се превърне в една от редките точки на съгласие между ЕС и администрацията на Тръмп.

Милиардерът Илон Мъск също се включи в дебата, като проведе анкета сред милионите си последователи в социалната мрежа "Екс". От 1,3 милиона участници, мнозинството подкрепи оставането на лятното часово време, при което слънцето залязва по-късно.

Световна тенденция с обрати

Практиката да се премахва смяната на часовото време не е ограничена само до западния свят. Според изследователския център "Пю", през последното десетилетие Азербайджан, Иран, Русия, Сирия, Турция и Уругвай също са спрели да местят стрелките два пъти годишно. Някои държави обаче са променили решението си – Египет например премахна смяната през 2014 година, но я възстанови девет години по-късно с цел пестене на енергия.

В Европа традицията да се премества часовникът с час напред в последната неделя на март и с час назад в последната неделя на октомври датира от десетилетия. Лятното часово време е било въведено първоначално в Германия по време на Втората световна война, за да се използва повече естествена светлина. След това практиката се разпространява на целия континент, отпада за известно време и е възстановена по време на петролната криза през 70-те години.