Според специалисти, лятното време натоварва организма и не носи икономически ползи

Темата за отпадане на сезонната смяна на часовото време отново излезе на преден план дни преди България да върне стрелките с един час назад в нощта на 26 срещу 27 октомври. Дискусия по въпроса се проведе в предаването „Твоят ден“ по NOVA , където участваха проф. Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма и комуникационният експерт Пепи Димитрова.

Според Пепи Димитрова, биологичните ефекти от смяната на времето се подценяват, а нуждата от тази практика вече не отговаря на съвременните условия на живот. „В човешки план всяка промяна, към която трябва да се адаптираме, е стрес за организма“, отбеляза тя и настоя за окончателно решение на европейско ниво.

Тя подчерта, че особено тежко се отразява промяната на учениците, тъй като настъпва в ключови периоди – в началото на първия и втория учебен срок. „На децата им трябват две-три седмици да се адаптират, което влияе на концентрацията и настроението им“, обясни Димитрова.

Относно избора между лятно и зимно часово време, тя бе категорична, че естественото – астрономическо или т.нар. зимно време – е по-близко до биологичния ритъм на хората. „Допълнителният час сутрин през зимата има значение за човека като биологично същество. Вечерта всички сме изморени – няма значение в колко точно се стъмва. Но сутрин този час е решаващ за ритъма ни“, допълни тя.

Проф. Румен Драганов припомни, че решението за отпадане на смяната на времето вече е взето на ниво Европейски съюз, като 2026 година се сочи като крайна за въвеждането на постоянен часови режим. „Още през 2018 г. Европейският съюз реши, че от 2026 г. ще остане едно време. Въпросът е кое да бъде – зимното или лятното“, каза той.

По думите му, за България най-естествено би било да остане на астрономическото време (GMT +2), което съответства на географското ни положение. В момента страната използва лятно време (GMT +3), еднакво с часовата зона на Истанбул, което според него е по-скоро удобно за пътувания и туризъм, но не и устойчиво в дългосрочен план.

Той бе категоричен, че икономическите ползи от смяната на времето са преувеличени. „Причината за въвеждането ѝ някога беше спестяване на електроенергия. Но днес България е сред страните с най-скъпа енергия в Европа, което показва, че ефектът е нулев“, заяви професорът.

Испанското правителство също подкрепя отпадането на смяната на времето. Позицията им бе цитирана от Пепи Димитрова: „Няма доказателства, че това води до икономии. Живеем в консуматорско общество, което така или иначе използва огромни количества енергия“, коментира тя.

На въпрос дали по-дългият ден през лятото е предимство за туризма, проф. Драганов отговори, че това няма реално значение за туристите. „Имаме така наречените early birds – туристи, които стават рано, за да използват деня максимално. За обектите с високи летни температури е дори по-добре да се посещават сутрин, когато е по-хладно“, обясни той.

В заключение, и двамата експерти се обединиха около идеята, че решението за край на сезонните промени в часа трябва да се базира не толкова на икономически аргументи, а на здравето и биологичните нужди на хората, особено на децата.