Двете страни определят пълния обхват на партньорството през 2027 година

Европейският съюз и Канада планират да очертаят пълните параметри за асоциирано членство на северноамериканската държава до срещата на върха през 2027 година, съобщават от Bloomberg TV Bulgaria, като се позовават на проект на съвместно комюнике. Документът трябва да бъде договорен на 29 и 30 октомври в Монреал, където канадският премиер Марк Карни ще посрещне председателя на Европейския съвет Антониу Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основната цел на Брюксел и Отава е да намалят икономическата си зависимост от Съединените щати и да защитят стратегическите вериги за доставки на фона на глобалните търговски сътресения.

Стратегически алианс отвъд договорите

В подготвяния за срещата в края на октомври документ двете страни поемат ангажимент за изграждането на „по-дълбоки, по-интегрирани и стратегически съгласувани отношения“. В текста на комюникето изрично се посочва: „Пълният обхват на това асоциирано членство ще бъде определен на срещата на върха ЕС - Канада през 2027 година“. Говорител на Антониу Коща, който координира срещите на върха на съюза, е отказал коментар по черновата на документа, чийто текст все още подлежи на промени преди официалното му приемане.

Предстоящите разговори в Монреал са пряко продължение на визитата на Марк Карни в Европейския парламент в Страсбург през септември. Тогава Урсула фон дер Лайен предложи Канада да стане първият „асоцииран член“ на общността и лансира идеята за „Алианс за бъдещето“, който да обхване отбраната, енергетиката, технологиите, критичните суровини и икономическата сигурност. Според действащия член 49 от Договора за Европейския съюз пълноправно членство могат да заявяват само европейски държави, но новият политически формат цели да даде на Отава привилегирован достъп до европейските механизми без промяна на основните договори.

Сближаването между Брюксел и Отава се ускори рязко след провала на търговските преговори между САЩ и Канада в края на август, когато Вашингтон наложи мита до 50% върху канадските автомобили и камиони, както и ограничения за определени стоманени продукти. Заедно ЕС и Канада формират общ брутен вътрешен продукт от около 23 трилиона евро, а европейската индустрия разчита на канадските залежи от литий, кобалт и уран за своя зелен и дигитален преход.

Разминаване за китайските електромобили

Проектът на комюникето предвижда двете страни да си осигуряват „взаимно благоприятно отношение“ в рамките на своите политики за икономическа сигурност, но само при условие че съгласуват стратегиите си. Формулировката е насочена основно към ограничаване на влиянието на Китай в стратегическите сектори, където между Брюксел и Отава все още има съществени разлики в подхода.

Само преди седмица държавите от ЕС постигнаха съгласие да ограничат вноса на китайски електромобили на европейския пазар до 350 000 броя годишно. Съюзът подкрепи и създаването на нови търговски инструменти, които могат напълно да блокират достъпа на Пекин до единния пазар при установяване на нелоялни практики.

В същото време по-рано през годината Канада смекчи своята политика спрямо китайските производители на коли. Отава се съгласи да допуска на пазара си до 49 000 китайски електромобила за период от 12 месеца при митническа ставка от около 6%. Преди тази промяна канадските власти следваха плътно курса на САЩ и облагаха тези превозни средства с мита от над 100%, което на практика спираше техния внос.

От споразумението CETA към нови технологии

Икономическите връзки между партньорите вече десетилетие се опират на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), което се прилага временно от 2017 година. Договорът премахна митата върху почти всички стоки, отвори канадския пазар на услуги за европейските компании и доведе до ръст на двустранния стокообмен със 75%. Въпреки икономическия ефект документът все още не е ратифициран от националните парламенти на 10 държави членки на ЕС.

Канада вече участва в научната програма „Хоризонт Европа“ и има достъп до европейския отбранителен инструмент SAFE на стойност до 150 милиарда евро за съвместни военни поръчки. Според подготвяното комюнике в Монреал лидерите ще проучат възможностите за разширяване на това сътрудничество в сферата на изкуствения интелект, изчислителната инфраструктура, финансовите услуги, енергетиката и добива на критични суровини.