Реформите се върнаха в изходна точка след закриването на КПКОНПИ

Целият процес по антикорупционното законодателство и опитите за справяне с проблема, започнали през 2010 година, в момента се намират в изходна точка. Като че ли не сме хващали влака за реални промени, заяви в ефира на БНР Елеонора Николова, общински съветник в Русе и бивш председател на БОРКОР.

По думите ѝ, най-тежката корупция в страната се осъществява чрез законодателството и лобистки текстове, които поставят в привилегировано положение определени бизнеси. Николова описа ситуацията не просто като наличие на "дупки" в закона, а като "цели тунели", през които изтичат публични средства.

Институционалният инженеринг като параван

Бившият шеф на БОРКОР направи критичен преглед на институциите през годините, като подчерта, че създаването на мегаструктури никога не е носило търсения резултат. Тя припомни, че през 2017 година България е пренебрегнала съветите на Европейската комисия да не се създава мегаорган.

"КПКОНПИ се превърна в грозна, извратена институция, действаше избирателно. Това не бяха независими органи, а органи бухалки", гласи равносметката на Елеонора Николова, цитирана от БНР.

Оценката на гражданите и изборният маскарад

Относно рекордно лошите показатели на България в индекса за възприятие на корупцията, Николова подчерта, че оценката вече е дадена от хората на площадите в края на 2025 година. Според нея българите възприемат корупцията като широко застъпена практика във всички сфери на обществения живот.

Тя коментира и проблема с купуването на гласове, като го определи като фактор, който отблъсква хората, създаващи националния продукт, от участие в изборния процес. По думите ѝ, промените в Изборния кодекс на практика отнемат правото на българите в чужбина да се чувстват пълноценни граждани.