На този кораб има българи и румънци, това са граждани на ЕС и Европа трябва да намери механизъм за разрешаването на проблема, смята евродепутатката

С отвличането на кораба „Галакси лийдър“ в Червено море, на който капитанът и помощник капитанът са български граждани, кризата в Газа вече излиза извън границите на Израел. Най-големият инструмент за влияние е транспортът на петрол през протока Баб ел-Мандеб, който се контролира от Йемен, Джибути и Еритрея. Това коментирах в интервю за предаването „Кой говори" по Дарик радио.

На този кораб има българи и румънци, това са граждани на ЕС и Европа трябва да намери механизъм за разрешаването на проблема. Още утре ще повдигна въпроса пред Европейската комисия по време на основния дебат в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург - за ситуацията в Близкия изток.

„Галакси лийдър“ е откаран до град Худейда на Червено море, който де юре е под контрола на ООН, но на практика се контролира от йеменските хути. Главната цел на хутите и лостът, който ще използват е нефтът. През Суецкия канал минава две трети от нефта за Европа и контролът над морските пътища влияе на цената. С отвличането на кораба хутите показват, че може да използва своето стратегическо положение и да затрудни транспорта на петрола.

Европа е най-големият потърпевш от радикализацията на Близкия изток. Тя е и най-големият хуманитарен донор на Ивицата Газа. В същото време Европейският съюз загуби своето влияние.

Евродепутатът обърна внимание на дискусиите в Европейската комисия (ЕК) за начина, по който трябва да се продължи или не с хуманитарната помощ за Газа. Според неофициална информация днес или близките дни предстои подобно обсъждане, а еврокомисарите са на различни позиции. Комисарят за съседството и разширяването Оливер Вархеи се готви да предложи допълнителни условия за предоставянето на следващия транш – да не достига до хора и НПО, които симпатизират на „Хамас“ и имат антисемитски възгледи. Тази позиция среща съпротива, съобщих още. Според вътрешна информация 11 европейски комисари считат, че такива условия не могат да се поставят и не могат да бъдат изпълнени. Евродепутатът припомни, че малко след нападението на „Хамас“ в Израел на 7 октомври Оливер Вархеи поиска Брюксел да спре напълно помощта за Газа, но срещу това възразиха върховният представител за външна политика Жозеп Борел и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Попитана за основните линии на разделение в ЕС за положението в Газа, споделих, че в Брюксел от една страна нараства безпокойството за начина, по който Израел води операцията. Приемането от страна на Тел Авив на т.нар. съпътстващи жертви сред палестинците, които вече са хиляди. Припомних и изказване на президента на САЩ Джо Байдън, в който той призовава Израел да не превръща операцията в акт на отмъщение – грешка, която САЩ допуснаха след атентатите на 11 септември. Франция, Испания и Португалия настояват за прекратяване на огъня, докато Германия, Австрия и Великобритания, която вече не е част от ЕС – за паузи за хуманитарна помощ в Газа. В самата Франция крайната десница в лицето на Марин льо Пен не подкрепя действията на Израел. „Хамас“ е призната за терористична организация от ЕС и САЩ, но от Норвегия, например, не е. Различия има и в семейството на социалистите и демократите, които отразяват националните политики. Припомних, че на заседанието в Малага, Испания неотдавна групата трудно прие общо становище за конфликта. Различия има и в останалите по-големи групи в Европейския парламент – ЕНП, „Обнови Европа“.

„Хамас“ не може да бъде унищожена напълно физически. Трябва да се премахнат причините за съществуването й. Пътят е чрез създаването на палестинска държава, която да съществува мирно редом до Израел.

На въпрос за ролята на Европа в международните отношения, припомних, че през 2014 г. в Украйна, Франция, Германия и Полша бяха гаранти за мирния преход във властта. Но тези усилия се провалиха и последва гражданска война. През 2015 г. – гарант на Минските споразумения бяха отново европейски държави. Отново провал. Европа не е стратегически автономна. И днес, край на войната в Украйна може да бъде постигнат само чрез преговори между САЩ и Русия. Европа я няма.

Европа все повече губи своето влияние. Когато през 1992 г. беше подписан договорът от Маастрихт, лидерите имаха амбицията, вярата, че този икономически и политически модел ще превърне Европа в самостоятелен геостратегически фактор и ще може да надделее над големите сили да отстоява своите интереси.

За по-малко от 20 години Европа загуби своята тежест.

През 2003 г. в Ирак Европа се съпротивляваше. Франция наред с други европейски държави отказа да участва в „коалицията на желаещите“. Много силна беше речта на външния министър Доминик дьо Вилпен в Съвета за сигурност на ООН, който предупреди какво ще се случи с Близкия изток и Европа, ако в Ирак бъде осъществена военна интервенция. И беше прав.

Елена Йончева