Експерт предупреждава за риск от връщане към мутренските години
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Промените в Закона за потребителския кредит отварят вратата за лихвари
Новите текстове в Закона за потребителския кредит рискуват да унищожат легалния пазар за микрокредитиране и да тласнат хиляди граждани в ръцете на сивия сектор и силовите събирачи на дългове от 90-те години.
Това коментира финансов експерт в интервю за информационна агенция БГНЕС на фона на изтичащия на 20 ноември краен срок, в който България трябваше да въведе новата европейска потребителска директива в националното си законодателство.
Според анализа на специалиста страната ни не успява да спази европейския график, въпреки че работата по законовите промени е започнала още преди две години. По думите му досегашните правителства не са проявили смелост да завършат реформата, докато настоящата власт вече няма на кого да прехвърли отговорността. Между първо и второ четене в парламента обаче първоначалната концепция претърпява резки промени, които според бранша заменят пазарните механизми с неизпълнима административна регулация без реална икономическа оценка.
Спорната математика зад тавана на разходите
Първоначалният законопроект, внесен от Министерския съвет и Министерството на икономиката, залага абсолютен таван на всички разходи за малки заеми в размер до три минимални работни заплати. Формулата предвижда максимално оскъпяване от 20% за срок до един месец, 30% до три месеца и до 100% за по-дълъг период. Този модел следва опита на Великобритания, където през 2015 година властите анализират 14 милиона кредита преди да въведат почти идентични прагове, останали непроменени до 2026 година заради доказания си баланс.
Между двете четения в Народното събрание обаче от „Прогресивна България“ внасят пакет от значително по-строги ограничения. Те предвиждат специалният режим да се свие само до заеми от две минимални работни заплати за срок до 365 дни, да отпаднат допълнителните такси, а лихвата за забава да не надвишава законната. Предлага се още пълна забрана за дистанционно одобрение и превеждане на суми в нощните часове между 22:00 и 08:00 часа. Макар предложенията да се представят публично като запазване на досегашния таван на годишния процент на разходите от 52%, експертът твърди, че математически и правно текстовете залагат реален таван от едва 24%.
Причината се крие във факта, че годишният процент на разходите представлява сложна лихва, а не класическа надценка. При заем от 100 евро за един месец и лимит от 52% годишен процент на разходите клиентът би върнал между 102,50 и 104 евро. В същото време лицензираните от Българската народна банка дружества покриват тежки законови и оперативни разходи. Само задължителните справки за кредитоспособност в три или четири държавни регистъра струват около 24 евро. Проверките в ЕСГРАОН, поддържането на досиета и софтуер по Закона за мерките срещу изпирането на пари, шестгодишното съхранение на данни и трудът на служителите добавят още десетина евро, а просрочените или невърнати необезпечени заеми надхвърлят 30%.
„Математиката е такава – не по-малко от 95 единици ви отиват на 100 единици като разход за кредитирането“, обяснява експертът. Според него при подобни лимити както международните компании, така и българските дружества, изнесли технологично ноу-хау на няколко континента, просто ще прекратят предлагането на малки кредити или ще напуснат пазара.
Завръщането на тефтерите и ударът по бюджета
Освободената пазарна ниша няма да остане празна, предупреждават от сектора. Мястото на лицензираните фирми веднага ще бъде заето от нелегални лихвари, които и в момента оперират в стотици малки обекти в страната. Сивите играчи спестяват около 70% от разходите на светлия бизнес, тъй като работят с по трима души на гише, не внасят данъци и осигуровки и раздават суми срещу запис в обикновен тефтер.
„Те работят със собствени пари, защото нямат просрочия – като имат просрочия, следват едни други физически мерки“, предупреждава специалистът, правейки директна препратка към силовите саморазправи от 90-те години на миналия век. Според него чрез елиминирането на законните компании държавата унищожава единствения си реален бариерен механизъм срещу криминалното лихварство и лишава хиляди граждани от легален достъп до свежи пари.
Икономическите последици заплашват пряко и държавната хазна. В сектора на небанковото кредитиране у нас работят поне 15 000 души. При консервативна оценка за средна заплата от 1000 евро загубите за бюджета от несъбрани данъци и осигуровки биха надхвърлили 3 милиона евро всеки месец. При по-реалистично средно възнаграждение от 1500 евро щетата за фиска достига 4,5 милиона евро месечно, или над 50 милиона евро годишно. „Това е горе-долу, кажи-речи, една детска болница на година“, подчертава анализаторът, напомняйки, че сивият сектор не отчита никакви приходи пред държавата.
В анализа се засяга и чувствителният политически въпрос за изборната търговия. Според събеседника на агенцията депутатите съзнателно са влезли в популистко наддаване за по-строги рестрикции, за да се харесат на избирателите. Той обръща внимание, че макар микрокредитирането често да се свързва в публичното говорене с купуването на гласове, до момента нито едно подобно обвинение не е доказано срещу лицензираните от централната банка дружества. „Ако те бъдат заместени от едни други хора, сигурно да – те са много по-удобни като цяло на някои структури“, коментира експертът.
Достъп без съдебна санкция и законови противоречия
Сериозни пробойни остават дори в по-умерения проект на Министерството на икономиката, смятат наблюдателите на процеса. Текстовете задължават кредитните компании да извършват строга оценка на платежоспособността на всеки кандидат, но същевременно им отказват достъп до регистъра на здравно и социално осигурените лица в Националната агенция за приходите, което прави изискването практически неизпълнимо.
Още по-остри критики предизвиква идеята Комисията за защита на потребителите да получи право на директен достъп до офисите и информационните системи на финансовите дружества без предварително съдебно разрешение. „Дори и на служителите на ДАНС им трябва съдебно решение, за да имат такива правомощия“, възмущава се специалистът. По думите му подобна безконтролна власт създава предпоставки за корупционен натиск, тъй като позволява на отделен държавен проверяващ еднолично да блокира дейността на цяла компания и да я доведе до фалит.
Законопроектът очаква доклада на ресорната парламентарна комисия, след което предстои решаващото гласуване на второ четене в пленарната зала. Очакванията на финансовия сектор са народните представители да ревизират крайните предложения на базата на реални икономически разчети, за да се избегне дестабилизация на пазара.























