Теодора Димова е български писател, родена е в София в семейството на писателя Димитър Димов

Ето какво споделя тя в интервю за 168 часа

- В какъв свят живеем днес, г-жо Димова? Как изглежда той през очите на един белетрист и драматург?

- Пандемията ни разтърси из основи, показа ни неподозирани неща за самите нас, за крехкостта ни, за близостта ни със смъртта и то не теоретично и абстрактно, а буквално - всеки ден, с всеки човек.

В романа, който в момента пиша, наричам първите моменти на пандемията “непонятни, бисерни, кристални дни с непривична красота. Дни, в които светлината преминаваше през нас и ни правеше прозрачни”.

- Кои се оказаха неподозираните неща?

- Абсолютната ни неподготвеност за вечността. Липсата на реален център в живота ни. Липсата на вечност. Осъзнаването, че служим на дребни езически идолчета, че се подчиняваме на техните заповеди - пари, власт, себевъзвеличаване.

Тези неща би трябвало да докарат човечеството до душевен плач, до съкрушение. Нищо такова, естествено, не се случи, както беше предрекъл Мишел Уелбек в едно свое интервю. Хванахме се с две ръце за познатия свят, който ни е превзел отвътре.

- В изключително силния ви текст “Политизация на вируса” цитирате популярния израз, че дори човек да не се интересува от политика, тя се интересува от него. Вие интересувате ли се от политика?

- О, да. Макар че вече бих искала да не се интересувам въобще, да не ме дразнят политическите дразнители, да живея в красотата и хармонията на деня, а не в злободневието. Но тъй като политиката се интересува от мен, аз ѝ отвръщам с взаимност.

Всъщност старая се да бъда в първичното значение на тази дума – гражданственост, да проявявам гражданска будност. Ако нямаме силата и мащаба да бъдем будители, то поне да бъдем будни. Ако не сме будни, ще бъдем измамени. Както останаха измамени протестиращите. Едва ли са си представяли промяната с лицата, миналото и манталитета на Мая Манолова, Слави Трифонов и сие.

- Така ли виждате политиката?

- Политиката ни разранява, причинява ни страдание. Непрекъснато се оказваме измамени или пренебрегнати, или подиграни. Съзнанието, че това очаква и нашите деца, и децата на техните деца, е почти непоносимо.

- В текста разсъждавате и за бесовете, описани в Евангелието, и използването им като метафора от Достоевски в романа му “Бесове”. И през тази седмица станахме свидетели на поредните депутатски спорове, изпълнени с гняв, омраза и нетърпимост. Обхванат ли е от бяс и нашият парламент - в духовен смисъл, не като медицинска диагноза?

- Много грозни сцени, да, омерзително е да ги гледаш, а камо ли да ги коментираш. Единици успяват да запазят равновесие или да проявят здрав разум, останалите говорят с езика на омразата и бесовщината. Жажда за власт, за пари, за самовъзвеличаване, а тези дребни идолчета създават само нови и нови гнезда на агресия, която вече се превръща в нормално поведение. Още по-лошо е двойственото поведение на фона на непрестанното говорене против лицемерието.

Всички виждаме, че фразите за принципи, справедливост, загриженост, почтеност се използват за параван.

Но тъй като политическите актьори са ни добре познати, ние знаем какво вършат те зад паравана.

- Кое е по-доброто решение - нови избори или слабо правителство, но правителство?

- Чух една фраза от депутатка, на която не симпатизирам, но съм съгласна с нея - едни скъпи избори ще ни излязат по-евтино от едно лошо правителство. Аз по принцип поддържам идеята, че избори, на които не са участвали 50 процента от избирателите, са нелегитимни. Няма кворум. На изборите за парламент би трябвало да важи същият принцип, който важи при гласуването в парламента.

- Защо всъщност е това неистово вкопчване във властта на партийните лидери? Няма ли и други начин да се реализира качественият човек?

- Дълбоката държава, задкулисието действа чрез партийните лидери, в това вече всички се убедихме. Не зная точно колко клана са в това задкулисие, но едните трябва да изместят другите. Някой беше казал, че политиката е единственият печеливш бизнес в България.

Ако погледнем исторически, политиката е най-силният силов инструмент след войната. Именно чрез политиката бяхме държани 45 години в лагера, наречен социалистически. Днес политиката е деградирала спрямо своето първоначално предназначение. Затова хората, които днес се реализират чрез нея, се вписват в нейния съвременен образ.

- Радичков казваше, че ако искаш да направиш някому зло, то му давай съвети. Вие сте човек от културния и духовния елит на нацията и затова ще си позволя да попитам - къкъв съвет бихте дали на депутатите и служебните министри, защото всички очи са вперени към тях, да загърбят егото и личните си интереси и да помогнат на страната си да излезе от свирепия батак?

- О, не, точно на депутатите и министрите не бих давала съвети. Вижте как се държат, какво излъчват – те са всезнаещи, всеможещи и всепревъзхождащи. Това е най-голямата тайна, най-голямата трагедия и най-голямата комедия - трансформацията, която се случва с човека, когато заеме властова позиция.

- Бяха излъчени двама кандидати за премиери и срещу двамата веднага извадиха компромати. За няколко нашумели имена за министри - също. Заради едната завист ли е това, или има и други причини от народопсихологически характер?

- Аз не съм противник на компроматите, когато те са основани на факти. Когато даден човек не е на властова позиция, нечистоплътните му действия не засягат никого, но когато придобие власт, те засягат всички нас и трябва да бъдат осветлени. Колкото по-старателно се прикриват – толкова по-шумно избухват като компромати. Но пак повтарям - само ако са факти, а не скалъпени фалшификати.

- Как оценявате българската политическа култура? В упадък ли е тя?

- В цял свят политическата култура е в упадък, в цял свят популизмът става доминиращ стил, взема връх, в цял свят няма харизматични лидери, каквито имаше до преди 30-40 години. Глобалните технологии промениха глобалния свят.

А ние сме самостоятелна държава едва от 143 години, 45 от които сме под съветска хегемония. Нямаме традиции, не можем да очакваме да бъдем като държавите, които ги имат, те не падат от небето. Затова наред с чувството за самокритичност трябва да имаме и чувство за дълг и да насърчаваме добрата политическа култура.

- Вас каниха ли ви да влезете в партия и да бъдете депутат?

- Канили са ме за друго, но не искам да го споменавам, тъй като не се гордея с него. Смятам, че един писател не трябва да членува в партии, трябва да отстоява позиция, без да е в партия. Не трябва да очаква подкрепа от никого, трябва да е абсолютно беззащитен и уязвим. Защото по парадоксален начин именно неговата беззащитност му придава сила.

Писателят трябва да може да изтърпява изкушението на властта. Изкушението за власт е едно от най-разрушителните изкушения.

- Какво да очакваме, след като ни залее четвъртата вълна на коронавируса? Страх и отчаяние или нова радикализация на политическия и обществения живот?

- От първите три вълни не си извлякохме никакви поуки. Три пъти ще повторя – никакви! Ние сме уникални хора, които безброй пъти можем да настъпваме една и съща мотика и всеки път да намираме различен виновник. Първите вълни радикализираха обществото – това е моята идея в текста, който вие цитирахте в началото.

Нашето общество е колкото непредсказуемо, толкова и манипулируемо. Неслучайно сме най-неимунизираната нация в Европа. Затова не мога да предскажа нищо - от нашия анархизъм може да се очаква всичко.

- Какво е отношението ви към ваксинациите? Задължителни ли да бъдат те, или на всеки човек да се остави свободата сам да избере дали да се ваксинира?

- Дилемата никак не е лесна. Ваксинацията не е само личен проблем. Когато разнасяш зараза, това не е само личен проблем. Когато някой е опасен за обществото – той бива изолиран от обществото. Това е вековен принцип. Но в същото време живеем в епоха, в която личната свобода е поставена на изключително висока позиция.

Ние обаче забравяме, че свободата винаги поражда отговорност и трябва да бъде пропорционална на отговорността. На безотговорния свободата трябва да бъде ограничавана, а в крайни случаи дори отнемана. Но това трябва да бъде вършено справедливо, а не избирателно. Именно това го прави сложно. Затова не мисля, че ще бъде намерено справедливо решение. Следователно ще има напрежение.

- Вие ваксинирахте ли се?

- Да, отдавна. Защото не възприемам конспиративните антиваксърски теории. Споделям това, което казват специалистите – ваксината не предпазва напълно, но намалява опасните рискове.

- Проф. Боян Биолчев казва, че творчеството е изящна форма на егоцентризъм и в него не трябва да се изненадваме от съперничеството на индивидуалностите. Съгласна ли сте с него, или вашата представа за творчеството е друга?

По-скоро е друга – творчеството е вдъхновение, а творецът трябва да развива своите сетива и разум, за да намира добри вдъхновители. Ако може вдъхновителите му да са свети - още по-добре.

- Най-често използваната дума днес е “изчегъртване”. Бихте ли направили литературен анализ на това отглаголно съществително?

- Това понятие не случайно придоби такава популярност. То стана мото, девиз, слоган, еманация, политическа програма. Ако продължи, ще стане епоха. Освен че съдържа в себе си болшевишки радикализъм, то е пошло. Освен че съдържа в себе си абсурда на пълното отрицание, то е нелепо, защото пълното отрицание е практически невъзможно.

Дори след 1944 г., когато е унищожен целият елит на обществото, пак се е съхранило много от отречената епоха. И добре, че се е съхранило. Дори идеологията на анархизма не съдържа такова радикално и грозно понятие.

- В предишно наше интервю казахте, че размирното време може да ви вдъхнови за писане, защото е изпълнено с драматургия, с неочаквани обрати, с внезапни завои и от тази гледна точка е направо благодатно за един писател. Как е сега в хаоса и свирепата криза, обхванали държавата - вдъхновена за творчество ли сте, или сте обхваната от отчаяние?

- Обхваща ме отчаяние, но полагам усилие да го трансформирам в творчество. Романът, над който работя, е за пандемията, протестите, агресията и отделния човек, изгубен като прашинка сред тях.