Международният анализатор се съмнява в прогнозите за висока избирателна активност

Избирателната активност на днешните избори за 52-ро Народно събрание у нас едва ли ще оправдае оптимистичните прогнози на социолозите за 60%. Това заяви международният анализатор и журналист Драгомир Иванов пред БНР. Според него паралелът с рекордната мобилизация в Унгария отпреди седмица, която размести политическите пластове в Европа, е по-скоро пожелателно мислене за българското общество.

Краят на ерата "Орбан" като мираж у нас

Само преди дни, на 12 април, унгарските избиратели свалиха от власт дългогодишния премиер Виктор Орбан след 16 години непрекъснато управление. Лидерът на опозиционната партия "Тиса" Петер Мадяр спечели историческа победа при безпрецедентна за страната избирателна активност от близо 80%. Според Иванов обаче, ситуацията в България е коренно различна и подобен сценарий е невъзможен днес.

"Традиционно българинът обича да се вглежда в огледалото на чуждите събития и чуждите медии. В другите страни и народи обикновено търси проекцията на българското, както е примерът с Унгария в Източна Европа", коментира анализаторът, цитиран от националното радио.

Драгомир Иванов обърна специално внимание на профила на новия силен човек в Будапеща. Той припомни, че Петер Мадяр тръгва именно от редиците на партия "Фидес" и обкръжението на Орбан, но впоследствие успява да се еманципира. Журналистът подчерта, че позициите на Мадяр са умерено-консервативни, а унгарското общество остава силно националистическо и ориентирано вдясно – фактор, който е ключов за тяхното оцеляване като национална идентичност.

Геополитическият залог на вота

Външнополитическата ориентация на България остава ключов дебат, макар и често неглижиран в кампаниите. Според анализатора, на всички избори у нас традиционно се сблъскват големите интереси на играчи като Русия и Европейския съюз, които имат своите методи за оказване на въздействие.

"Въпросът чий е Крим не е толкова маловажен, колкото се струва на някои политически манипулатори. Той означава една геополитическа ориентация, една стратегическа и дългосрочно планирана външна политика, вид лакмус, който може да покаже кой политик накъде ориентира бъдещето на България", заяви Драгомир Иванов пред БНР.

Той изрази съжаление, че по време на отминалата кампания не се е състоял сериозен лидерски дебат по външнополитическите теми, въпреки че членството на България в ЕС и НАТО категорично не подлежи на съмнение.

Агресивната реторика на Тръмп и казусът "Гренландия"

Като пример за новата, по-агресивна геополитическа реалност, анализаторът посочи действията на американския президент Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом. Иванов припомни острата криза около статута на Гренландия в началото на годината, когато Вашингтон оказа безпрецедентен натиск върху Дания за придобиване на територията, преди Тръмп официално да изключи военната намеса по време на форума в Давос през януари.

"Правото на по-силния се завърна по един доста брутален начин. Агресивната реторика оказва влияние върху всички сфери на живота. Няма как България да остане встрани от това бурно море", обобщи Иванов. В заключение той призова избирателите към прагматизъм и избор на политици, които гледат отвъд локалните проблеми и могат да управляват държавата адекватно в сложната международна обстановка.