Политиците отново купуват пенсионерите преди празниците

Политическата машина за пиар заработи на пълни обороти в навечерието на пролетните празници. Парламентарната група на "ДПС - Ново начало" хвърли поредната социална димка в публичното пространство, обявявайки се за спасител на най-бедните пенсионери. Чрез шумно прессъобщение формацията заяви, че ще внася промени в бюджета на държавното обществено осигуряване, за да осигури еднократни великденски помощи.

Зад фасадата на тази привидна загриженост обаче прозира класически политически опортюнизъм. Лидерът на партията Делян Пеевски дори си позволи да размаха пръст на институциите, призовавайки ги да се занимават по-малко с вътрешни драми и да се вслушат в дневния ред на хората. Истината обаче е, че дневният ред отдавна е подменен от евтини трикове за печелене на симпатии.

Открадната идея за социална политика

Първият сериозен пропуск в героичния наратив на политиците е свързан с хронологията на събитията. Управляващите се опитват да си припишат заслуга за процес, който вече е в ход. Още през януари тази година ресорното Министерство на труда и социалната политика официално предложи законови промени, с които добавките за празниците да престанат да бъдат обект на политическо наддаване и да се регламентират трайно, обхващайки всички уязвими групи.

Вместо да подкрепи институционалния подход, "ДПС-Ново начало" предпочита да превърне темата в своя лична инициатива, бързайки да обере политическите дивиденти преди празниците. Това е познат сценарий – същата формация разиграваше същите карти и за миналия Великден, и за изминалата Коледа.

Евтиният капан на подаянията

Най-големият проблем с великденските и коледните надбавки не е политическото лицемерие, а жестоката икономическа реалност. Експертите са категорични, че раздаването на суми "на калпак" не е социална политика, а инструмент за поддържане на хронична бедност.

В продължение на над десетилетие възрастните хора у нас бяха държани на екзистенциалния минимум, докато властта им подхвърляше трохи преди празниците. Икономическата статистика е безпощадна: в ерата на "добавките" между 2009 и 2020 година средната пенсия у нас е растяла със скромните под 10 лева на година. Едва когато се премина към системно, процентно вдигане по швейцарското правило, доходите на възрастните хора започнаха да догонват инфлацията.

Бившият финансов министър Асен Василев многократно предупреди за опасността от подобни ходове. "Да не се заиграваме с популизма. Правилното е нашите родители да имат достойни старини, базирани на трайно увеличение на пенсиите по швейцарското правило. Всичко друго е евтин популизъм", подчерта Асен Василев при предишни подобни дебати.

Лицемерието на "загрижеността"

Законопроектът, който сега се подготвя в кулоарите на парламента, за пореден път ще раздели пенсионерите на "бедни" и "богати" въз основа на няколко лева разлика в доходите. Хората, които са плащали осигуровки цял живот и пенсията им надхвърля прага на бедност с един лев, ще бъдат наказани, докато политиците ще позират пред камерите в ролята на благодетели.

Истинската социална политика не се прави с кампанийно раздаване на пари, извадени от джоба на същите тези граждани. Докато парламентът не спре да използва бюджета като касичка за купуване на индулгенции, българските пенсионери ще продължат да плащат цената на този безкраен популизъм.