Началникът на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна" настоява за линейки с мобилни скенери за по-бързо лечение на инсулти

Магнитните бури могат да окажат негативно влияние върху психическото здраве, като увеличат случаите на депресивни състояния и дори опитите за самоубийство. Това предупреди началникът на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна" доц. Росен Калпачки в ефира на предаването "Денят на живо" по NOVA.

Според специалиста, въпреки че човешкият вид е относително устойчив на геомагнитни промени, клиничните проучвания показват тревожна тенденция.

"Човекът като вид е относително нечувствителен към геомагнитното поле, но авторитетни клинични проучвания показват, че магнитни бури могат да увеличат депресивните състояния и дори самоубийствата", заяви доц. Калпачки, цитиран от NOVA.

Той обясни този феномен с промените в секрецията на мелатонин – хормонът, който регулира циркадните ритми и настроението на човека. Неврологът обърна внимание и на съвременния "електронен смог", като посочи, че продължителното използване на мобилни телефони в непосредствена близост до главата може да окаже локално въздействие върху мозъка.

Стресът като корен на болестите

Доцент Калпачки подчерта връзката между хроничното напрежение и физическото здраве. Според него начинът, по който реагираме на стресови ситуации, е определящ за дълголетието.

"Хроничният стрес определено влияе върху кръвоносните съдове и повишава риска от атеросклероза, високо кръвно и други заболявания", категоричен бе медикът. Той допълни, че психологическото напрежение често е "входната врата" към тежки физически страдания.

Тревожна статистика за инсултите

Специалистът изнесе стряскащи данни за мозъчно-съдовите заболявания у нас. Ежегодно в България между 40 и 45 хиляди души получават инсулт, като над две трети от тях остават с трайна инвалидност.

"Когато лечението не е модерно или достъпно, броят на инвалидизираните е висок, което се отразява и на бюджета", поясни доц. Калпачки.

Той предложи конкретно решение за модернизация на спешната помощ – въвеждане на линейки, оборудвани с мобилни скенери. Такава апаратура би позволила диагностиката и лечението да започнат още по време на транспорта към болницата, което е критично за възстановяването на пациента.

"Така огромна част от пациентите ще се върнат здрави вкъщи. Единствената инвестиция за линейка е около 1 милион лева, но се изплаща само за няколко месеца чрез спестени средства за инвалидизация", пресметна неврологът.