Веднъж вятърът загасил една свещ и много се възгордял:

– Аз съм могъщ, мога всичко да изгася, даже самото слънце!

Чул го един мъдър човек и си направил вятърна мелница. После се обърнал към вятъра и му казал:

– Голямо чудо, слънцето щял да изгаси! Него и нощта може да изгаси. Опитай се да спреш това колело - предизвикал го той и с всичка сила завъртял колелото.

Напънал се вятърът, духал с всички сили, отново и отново, но колелото не спирало да се върти. Напротив, колкото повече духал, толкова по-силно се въртяло то. Потекло брашно в чувалите на умния човек и той заживял в изобилие, но не забравял и бедните.

А вятърът и досега се опитва да спре колелото. Къде точно? Там, където има място за гордост.