Вратарят от САЩ '94 обясни защо хаосът на Стратега работеше там, където дисциплината се проваляше

Докато България се прощава с архитекта на най-големия си спортен триумф, един от тихите герои на САЩ '94 хвърли светлина върху парадокса "Димитър Пенев". Вратарят от "Златното поколение" Димитър Попов, който от десетилетия живее в САЩ, разкри в емоционална изповед пред NOVA формулата на успеха, която днес би изглеждала абсурдна за всеки съвременен тактик – управление чрез свобода.

Димитър Пенев, който ни напусна вчера на 80-годишна възраст, остава в историята не само с бронзовите медали, но и с уникалния си подход, който превърна група от трудни характери в световна сила.

Управление на егото вместо тактически схеми

В модерния футбол, доминиран от GPS жилетки и стриктни диети, методите на Пената звучат като ерес. Според Попов обаче, именно липсата на "желязна ръка" е била ключът към успеха на онзи отбор.

"При него режимът беше по-свободен, което също допринесе много за резултатите на отбора", разказва Попов. Анализът на думите му показва, че Пенев интуитивно е разбрал нещо, което много треньори пропускат – че "звездите" на България от 90-те (Стоичков, Балъков, Костадинов) не са имали нужда от учител, а от буфер срещу напрежението.

"Той точно това правеше. Имаше една спокойна обстановка при него, но в същото време всички имаха голям респект и го слушаха", допълва вратарят. Това потвърждава тезата, че Пенев е действал по-скоро като психолог-миротворец, отколкото като класически треньор.

Легендата за 4-4-3

Попов припомни и един от най-емблематичните моменти, илюстриращи "организирания хаос" на Стратега. Случаят е от разбора преди мача с Уелс, завършил с класическа победа 3:0.

"Ето сега, и Уелс играят като нас по схемата 4-4-3. А то 4+4+3 е 11", цитира го Попов, припомняйки как залата е избухнала в смях.

Зад този комичен момент обаче се крие по-дълбока истина – Пенев успяваше да свали напрежението точно когато то бе най-високо. "Той създаваше една неповторима атмосфера в отбора. Имаше спокойствие, имаше разбирателство – той просто беше една обединяваща фигура", категоричен е Попов.

Краят на една илюзия

Докато скърбим за "Чичо Митко", както го нарича и племенникът му Любослав Пенев, трябва да признаем, че с него си отива и една романтична епоха, която никога няма да се върне. Моделът "Пенев" – смесица от интуиция, свобода и народна мъдрост – е невъзможен за репликиране в днешния индустриализиран футбол.

Димитър Попов, макар и далеч в САЩ, остава един от последните свидетели на това как един "весел и добър човек" успя да победи световни сили, въпреки – или може би именно заради – своята несистемност.