Според Адриан Николов това е "бюджет на оцеляването"

Проектобюджетът за 2026 година, публикуван от правителството, предвижда сериозни промени, които ще засегнат както гражданите, така и бизнеса. Сред основните акценти е увеличението на данъка върху дивидентите от 5% на 10%.

Това стана ясно при обсъждането на финансовата рамка, която залага още ръст на минималната работна заплата до 1212 лева (620 евро). Предвижда се и значително покачване на максималния осигурителен доход, който да достигне 2352 евро (около 4600 лева).

Параметри на бюджета и експертни мнения

Управляващите предвиждат страната да завърши 2026 година с дефицит до 3% и средногодишна инфлация от 3.5%. Максималният размер на новия държавен дълг, който правителството може да поеме, е определен на 10.44 милиарда лева.

По темата се предвиждат още увеличение на вноската за фонд "Пенсии" от 1 януари, продължаващи промени в акцизите за тютюневите изделия и въвеждане на задължение за фирмите да отчитат електронно продажбите си само с одобрен от НАП софтуер.

Икономисти коментираха проектобюджета в ефира на bTV. Според Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), оценката за бюджета е "3 на релси". "Това е един бюджет на оцеляването, общо взето. Именно благодарение на това виждаме това избиване, най-вече по линия на всякакви опити за повишаване на преразпределението и по-високи приходи", заяви той.

Бившият заместник-министър на икономиката Димитър Маргаритов изрази по-умерена позиция. "Аз се съгласявам с повечето неща, които колегата каза, и все пак, за да опитаме да видим някакъв лъч светлина в тунела, си мисля следното – това, че този бюджет не е реформаторски, че в него няма някакви сериозни харчове, каквито в минали години сме виждали", коментира Маргаритов.

Според него самият бюджет трудно би предизвикал сериозно покачване на цените. "Искам да кажа, че самият бюджет трудно би отключил инфлационна спирала и да доведе до покачване на цените, каквито ефекти сме виждали от бюджети в минали години", обясни той.