Според синдикатите стотици администрации могат да бъдат обединени или закрити

Служители в държавната администрация излязоха на предупредителен протест пред сградата на правителството заради планирано орязване на разходите. Недоволството е организирано от КТ „Подкрепа“ и КНСБ и се провежда на фона на обсъжданията на държавния бюджет в Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщават от NOVA.

Заплахата от съкращения и ниски възнаграждения

Основната причина за напрежението е разпратено писмо от Министерството на финансите, което предвижда свиване на разходите с 10 процента, включително и намаляване на възнагражденията. Това обясни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов пред телевизията.

По думите му в редица структури вече се отчита сериозно текучество на кадри заради ниското заплащане. Синдикатите настояват за чувствително увеличение на доходите в подразделенията към социалното министерство, Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт.

„Средната работна заплата в Здравната каса е от порядъка на 1 300 евро“, посочи Манолов и допълни, че надзорните съвети на институцията и на НОИ на практика работят без финансово възнаграждение.

Дисбаланс в държавния сектор

Синдикатите предлагат оптимизация на съществуващите 304 различни администрации в страната, като част от тях могат да бъдат закрити или преструктурирани като отдели към министерствата. Президентът на КТ „Подкрепа“ даде конкретни примери за сериозни финансови дисбаланси.

Димитър Манолов: „Във Фискалния съвет получават чудовищни заплати, грубо казано са 15 минимални работни заплати за страната.“

Като контраст беше посочена Комисията за защита на потребителите, която оперира със силно ограничен капацитет от едва 150 души персонал. Според Манолов това означава, че във всяка област на страната работят по едва трима или четирима инспектори.

Замразени прагове и сива икономика

От синдикатите обърнаха внимание и на проблема с минималните осигурителни прагове, които работодателските организации отказват да договарят вече десет години. В резултат на това голяма част от праговете са останали на нивото на минималната работна заплата.

„Законът казва, че работодателят е задължен да осигурява работника на реалния му доход, а не на нещо си друго“, припомни синдикалният лидер.

Той цитира актуални данни, според които делът на сивата икономика в България варира между 28 и 35 процента. Според Манолов масова практика остава изплащането на минимална работна заплата по договор, придружена с допълнителни 100 евро на ръка.