Политологът анализира хибридните заплахи и предпазливия тон на управляващите в София

Влиянието на Русия у нас понякога се преувеличава, но страната ни е изправена пред реални рискове за сигурността си заради ескалацията в Черно море. Това заяви политологът Димитър Бечев, преподавател в Оксфордския университет и старши сътрудник към фондация „Карнеги", в студиото на предаването „Неделя 150" по БНР пред водещия Явор Стаматов. Според анализатора зачестилите инциденти край морската ни граница и паралелните хибридни атаки поставят страната ни в изключително сложна геополитическа ситуация.

Военният натиск в Черно море и невидимият фронт

Според Димитър Бечев ударите с безпилотни апарати в близост до българските териториални води не са изолирани явления и трябва да се разглеждат заедно със събитията в съседна Румъния. Той припомни, че само ден по-рано румънски изтребител F-16 свали два най-вероятно руски дрона в черноморската акватория на северната ни съседка. Инцидентът край Сулина се случи непосредствено след поредица от удари по търговски кораби и танкери през последните две седмици, включително поразените плавателни съдове край Бяла и Шабла.

„От друга страна, освен това, което специалистите наричат хоризонтална ескалация, виждаме и вертикална по линия на хибридните заплахи. България е между чука и наковалнята", коментира Димитър Бечев в ефира на общественото радио.

По думите му преките военни атаки в Черно море имат ясна икономическа и стратегическа задача — да прекъснат търговските връзки на украинските пристанища и да блокират износа на зърнени храни към международните пазари, което поставя Киев в много тежко положение. Отвъд чисто военните цели в акваторията обаче действа и втори план за дестабилизация. Нападенията и хибридните кампании са насочени към деморализиране на обществата и разколебаване на политическите фактори в държавите от региона. Много често мишена на подобни действия стават ключова инфраструктура и производствени мощности, които осигуряват оръжие и боеприпаси за Украйна. Според политолога това е мащабна кампания, която се води едновременно по Източния фланг и в други части на Европейския съюз и НАТО.

Стратегията на Москва и факторът „Тръмп"

Амбициите на Кремъл далеч надхвърлят границите на настоящия военен конфликт с Украйна. В европейски мащаб Москва се стреми да преначертае правилата за сигурност и установения институционален ред.

„Може би няма възможност да предизвика разпад на НАТО и разграждане на ЕС, но поне да задълбочи хегемонията си в постсъветското пространство", посочи преподавателят от Оксфордския университет.

В глобален план руските държавни ръководители многократно са заявявали своята основна цел — изграждането на многополюсен свят, в който Западът и конкретно САЩ са принудени да споделят власт и отговорност с други световни центрове. Според Бечев светът може да се върне към логиката на Студената война, когато Съветският съюз беше единният противоположен полюс, но е напълно възможно да се насочи и към модел с множество конкуриращи се сили.

Анализаторът отбеляза, че идването на власт на Доналд Тръмп и следваният от него политически курс донякъде са помогнали за реализирането на подобен сценарий, наред със структурните фактори, свързани с възхода на Китай и други държави. Бечев не изключва след междинните избори в САЩ да настъпи нов завой в американската външна политика, но предупреди за липсата на дългосрочна сигурност: „Но когато Тръмп е на власт, винаги ще има непредсказуемост и лавиране".

Българското лавиране и европейската отбрана

На фона на изострената обстановка в Черно море българската външна политика често изглежда неясна за редовия избирател, но зад нея се крие определена вътрешна логика, смята политологът. Наблюдава се видима разлика между говоренето за вътрешна употреба и общите решения на съюзническо ниво.

„Вътре в страната се говори меко, най-вече с цел да се избегне директен сблъсък с Русия. А може би нашите държавни ръководители си мислят, че ако в един момент се тръгне към споразумение с Руската федерация, те ще са в добра изходна позиция за подобряване на икономическите отношения", обясни Димитър Бечев.

В същото време на колективно ниво — в рамките на НАТО и Европейския съюз — се търси по-твърд и координиран отговор на руските действия, какъвто пример са и последните искания на София и Букурещ за подсилване на противодронната защита и патрулната авиация в региона. Големият проблем пред Стария континент обаче остава фактът, че Европа все още е силно зависима от САЩ за редица критични военни способности. Това отваря сериозни въпроси за бъдещето на общата европейска отбрана, като според Бечев предстоящите през пролетта избори във Франция ще имат определящо значение за курса на целия Европейски съюз.