От 01.08.2016 г. влезе в сила нов закон за предучилищното и училищно образование, в който са предвидени редица промени, но най-радикални са те в частта си за ресурсните центрове, които работят с деца със специални потребности.

Досегашните ресурсни центрове ще бъдат поетапно  преструктурирани в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Това нововъведение е краеъгълен камък на образователната реформа, защото като цяло преобръща нивата на подкрепа в училище.

Казано с други думи ресурсни центрове вече няма. Основната грижа за децата с увреждания поемат детските градини и училищата.

Реформата предизвика множество дебати сред родителите на такива деца, като мненията им са противоположни.

Някои считат, че по този начин, отпусканите средства ще отиват наистина за образователни, а не за административни нужди и съществуването на ресурсен център е скъпоструваща и излишна институция.

Други са категорични, че остават без единствената адекватна подкрепа, която са имали до момента и смятат, че децата им са жертва на новия закон.

Каква обаче е ситуацията в Русе?

Досега в ресурсния център, помещаващ се в сградата на Корабния техникум, десетки деца с по-леки и по-тежки здравословни проблеми получаваха помощ и постигаха отлични резултати. С тях на място работеха логопеди, психолози и ресурсни учители съвсем безплатно.

Имаше кабинет по биофийдбек / немедикаментозен метод, при който мозъкът се учи да функционира по-ефективно/. Тази терапия, наречена още невротренинг, помага на хора, страдащи от хиперактивност, аутизъм, дислекция, заекване, тикове и много други.

Организираха се ателиета и работилници на различна тематика, където десетки момчета и момичета с проблеми се забавляваха искрено.

В момента обаче всичко това е преустановено.

Логопедите няма да работят директно с децата, а само ще помагат при оценяването на потребностите им. След това ще бъдат насочвани към други специалисти. Такива има например в „Логоленд“ и „Медика“, но разбира се платени. Училищата, в които има назначени логопеди, ще поемат учениците с говорни дефицити, но за съжаление в Русе те са само две – СУ “Васил Левски“ и СУ „Христо Ботев“. Не е маловажен и фактът, че много деца работят от дълги години с логопед от ресурсния център и смяната с друг специалист ще бъде травмираща за тях. Това обаче не е отчетено от законотворците.

Затворен е и кабинетът по биофийдбек, обучените кадри стават безполезни, а цялата техника е просто заключена... Децата, ползващи тази услуга остават лишени от нея, защото няма подобна безплатна алтернатива в града.

Изводи остава всеки да си направи сам.

Докато Правителството, МОН и общините се чудят какви реформи и проекти да реализират, дано най-потърпевши да не се окажат децата.