6-годишно сирийче, родено без ръце, загуби краката си при опит за бягство от джихадистите.

Ren.TV разказа историята на малкия герой Махмуд, израсъл в терористичния ад в Сирия.

Момченцето не знае какво е да имаш ръце, защото се е родило без тях. С времето Махмуд се научил да мести малки предмети с помощта на крака си. Когато семейството му бягало от селото си, северно от провинция Алепо, малкият попаднал на мина, поставена от бандитите от „Ислямска държава” и загубил краката си.



„Бандитите не ни разрешаваха да излизаме от домовете си. Минираха всички пътища. Когато бягахме, си спомням ярка светлина и ударната вълна от експлозията. Брат ми загина на място, костите на крака на Махмуд бяха раздробени”, разказва майката на момчето Мадина Халяф. 

Това не е първата трагедия, сполетяла семейството на момчето. Баща му изчезнал преди три години, по време на боевете край Дамаск. Семейството вече е загубило всякаква надежда, че ще го види отново. Те са убедени, че мъжът е убит от терористите.

„Подразделението им бе обкръжено под Дамаск. Когато ни се обади за последен път, ми каза: Ако не се свържа скоро с вас, започвай да се молиш за мен. От този момент не сме чували нищо за него”, спомня си дядото на малкия Махмуд -  Махмуд Халеф. 

След експлозията 6-годишното сирийче било подложено на няколко операции. Лекарите били възхитени от мъжествеността, с която малкото момче понася болката.

От момента, в който се възстановил, Махмуд всеки ден се старае да се придвижва по няколко метра самостоятелно  и иска да играе както всички свои здрави връстници. С протези всичко би се случило много по-лесно, но майката и дядото нямат пари за тях. Сега със събирането на необходимата сума са се нагърбили роднини и непознати.

„Добри хора обещаха помощ. Махмуд е много скромно момче. Той вижда, че живеем много тежко и не иска нищо. Единственото нещо, което имаме в излишък, са любов и ласки, с които го обгръщаме”, казва Мадина Хилаф. 

„Мама казва, че съм мъж. А мъжете не се предават. Не мога да правя много неща, но ще се старая. Главното е да не падам духом”, заявява малкото момче.

Без ръце и без крака и независимо от това, че навън непрекъснато се чуват изстрели, Махмуд се учи да чете, пише и смята. Пише с молив, който държи в устата си. Близките му казват, че никога не се оплаква, но понякога разказва за какво мечтае и какво сънува.