Сделката за системите с Германия мина в пленарната зала без подкрепата на „Възраждане“

Народното събрание одобри придобиването на допълнителни пет зенитно-ракетни комплекса и обновлението на вече поръчаната първа система за противовъздушна отбрана на обща стойност над 1,1 милиарда евро, съобщават от БТА. Актуализираният инвестиционен проект за системите „ИРИС-Т“ се финансира по линия на инструмента „СЕЙФ“ и получи подкрепата на всички парламентарни групи в залата с изключение на „Възраждане“.

По-ниска цена за първия етап и договор с Германия

Гласуваното решение променя параметрите по първия етап на проекта, който беше приет от депутатите през 2024 година за закупуване на един комплекс „ИРИС-Т СЛМ“. Промяната предвижда един от елементите в състава на системата — мултисензорният тракер — да бъде заменен с друго оборудване, а сроковете за доставка да се съкратят. С тази ревизия цената по вече сключения договор пада от 182 114 311 евро на 180 605 928 евро.

Вторият етап включва покупката на още пет зенитно-ракетни комплекса, доставка на управляеми ракети, допълнително оборудване, както и гаранционна и първоначална логистична поддръжка. Общата сума за двата етапа достига точно 1 106 466 933 евро. Сделката ще се осъществи чрез програмно споразумение между военните министерства на България и Германия, както и чрез допълнение към договора с германския производител „Дил Дифенс“, се посочва в доклада на парламентарната комисия по отбрана.

По време на дебатите Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС уточни, че документът финализира придобиването на следващите пет системи след първата от 2024 година. Според разписаните в проекта срокове първият комплекс от новия пакет трябва да пристигне 32 месеца след подписването на договора за втория етап.

„Проектът показва, че придобиването на системи в сферата на отбраната не е бързо, нито лесно, и в нашата реалност минава през четири правителства“, отбеляза Христо Гаджев.

Депутатите настояват за защита от дронове и по-голям обсег

В доклада на ресорната комисия е записано, че ще се търсят възможности за купуване и на безпилотни летателни системи към новите комплекси. Темата за защитата от дронове доминираше в изказванията на партиите, които подкрепиха сделката.

Иво Цанев от ДПС подчерта, че проектите за модернизация на армията са закъснели и страната се нуждае спешно от укрепване на противовъздушната отбрана. Той призова в рамките на програмата „СЕЙФ“ да се увеличат парите за антидрон системи, тъй като заложените към момента средства не стигат.

Сходна позиция изрази и Атанас Славов от „Демократична България“. Според него след настоящата покупка на комплекси със среден обсег до 40 километра държавата трябва да планира следваща стъпка — придобиване на антидрон покритие и зенитно-ракетни системи с далечен обсег до 80–90 километра.

Сблъсък за войната на бъдещето и сервизен център у нас

Единствените противници на проекта от „Възраждане“ критикуваха концепцията на военното ведомство. Депутатът Димо Дренчев постави под въпрос икономическата логика скъпи зенитни ракети да се използват срещу масови дронове.

„Гледайки какво се случва на фронта и че за едно денонощие в небето на Украйна е имало над 10 000 безпилотни летателни апарата, не мога да си представя колко ракети трябва да купим и каква икономика трябва да има България, за да отговори на заплахата от безпилотни летателни апарати“, заяви Димо Дренчев в пленарната зала. Той допълни, че според него Министерството на отбраната се готви за война от миналия век и че липсва яснота за точния брой на купуваните ракети и единичната им цена.

Военният министър Димитър Стоянов отговори остро на критиките, като посочи променящия се характер на воздушните атаки във войната в Украйна.

„Дали се готвим за война от 20 век – разбирам, че имате повече експертиза от цялото Министерство на отбраната“, репликира Димитър Стоянов. Министърът обясни, че освен бавни и нисколетящи апарати, на фронта вече действат реактивни дронове, които развиват между 600 и 800 километра в час на височина от 4000 до 6000 метра.

„Тези средства с какво ще ги свалите, с антидрон системи, с изтребители?“, попита министърът на отбраната. Той призна, че разходът на ракети в реален конфликт е голям, но подчерта, че проектите за модернизация закъсняват не с пет месеца, а с четири десетилетия, през които армията е била системно подценявана.

Димитър Стоянов обяви още, че ведомството му работи по инициатива България да стане регионален център за обслужване на комплексите „ИРИС-Т“. Това условие се очаква да влезе в съпътстващия договор по сделката, чрез който ще се търси и вариант всеки от новите зенитни комплекси да разполага със собствено антидрон покритие.