Просветната комисия прие пет проекта за промени в образованието

Парламентарната комисия по образование прие на първо четене пет законопроекта, които въвеждат новия учебен предмет „Добродетели и религии". Единствено предложението на „Продължаваме промяната" е отхвърлено, съобщават от вестник „Сега". Промените в закона за предучилищното и училищното образование са внесени от Прогресивна България, ГЕРБ, „Демократична България" и „Възраждане".

Одобрените на първо четене текстове включват и мандатност на директорите на училища по предложение на „Демократична България", както и мащабни мерки за допълнителна езикова подкрепа на учениците. Народните представители са поели ангажимент до второто четене да преработят предложенията съвместно с Министерството на образованието и науката.

Дебатът за религиозното обучение

Гласуването слага край на продължил седмици дебат дали религиозното обучение трябва да бъде част от задължителната подготовка и дали изборът между различни програми няма да раздели учениците. Николай Денков от „Продължаваме промяната" е предупредил за подобен риск, докато Красимир Вълчев от ГЕРБ е защитил идеята с аргумента, че тя разширява достъпа до религиозно образование, без да налага задължително вероучение. От Светия синод също са подкрепили предмета, подчертавайки, че целта трябва да бъде придобиване на базисна религиозна грамотност, а не индоктриниране.

Отхвърленият проект на „Продължаваме промяната" е предвиждал предметът да се нарича „Добродетели и ценности" с акцент върху общочовешките ценности и без конфесионално обучение. В приетите варианти стартът на новия предмет варира между учебната 2027/2028 и 2028/2029 година. Учениците ще могат да избират между три възможности – православие, ислям и неконфесионална програма.

Практическите предизвикателства пред езиковата подкрепа

Комисията е постигнала принципно съгласие и за въвеждането на допълнителна езикова подкрепа, но експерти са предупредили за сериозни трудности при прилагането ѝ на практика. Директорът на 134-о средно училище Весела Палдъмова е настояла за ясни механизми, като е подчертала, че дефицити при владеенето на български език има на всички нива в образователната система, включително сред студентите.

Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов е поставил въпроса за нуждата от време за подготовка на учителите и диференцирана методика. Той е поискал яснота кой ще оценява входното ниво на децата след детската градина и как ще се финансират дейностите.

Искания за ясна методика и контрол

От ДПС са настояли за разширяване на възможностите за работа на помощник-учители и образователни медиатори, фокусирайки се върху ранното установяване на затрудненията при децата. Програмният директор „Образование" в УНИЦЕФ България Мария Янкова е приветствала мерките, но е посочила нуждата от специализирана методика за децата, за които българският не е майчин език. Нели Колева от фондация „Заедно в час" е предупредила, че без реално управление на качеството на обучението, ефективността на новите предложения остава под въпрос.