На 30-та година от началото на демократичните промени в България демократичната система е в състояние на свободен разпад.

В такова положение тя може би никога не е била от 1989 година насам. Тотална корупция. Изпразнени от съдържание и сведени до машини за корупция и мрежи на клиентелисти основни политически партии, власт и опозиция. Все по-овладяна от всякакви противоправни групи, мрежи и интереси съдебна система.

Правоохранителни органи, които все повече функционират все едно някой е преродил мутрите от ранните '90 и ги е наредил до един да пазят и прилагат закона. Задкулисен контрол и дирижиране на политическите процеси, което се опитва да задуши всяка нормална реакция на гражданското общество с клеветнически кампании, контрапротести и агитки от мутри, които "протестират" срещу протестиращите.

Най-голямата свинщина от всичко, най-яркият белег за разпада на демокрацията в България обаче е това, което се случва с медиите. Превръщането на медийното пространство в зловонно блато, където истина, професионална етика, свобода на словото, плурализъм на идеите вече не означават нищо. Налагането като "медии" на едни античовешки ла*номети, които са готови да унищожат всичко и всеки, който не е удобен на статуквото на властта, движена от тоталната корупция и обладана от мафията. Да подменят реалността. Да се опитват да представят лъжата за истина, а най-преизподното зло за най-чиста форма на доброто.

Не знам колко още пари, колко още контрол, колко още безнаказаност искат сценаристите и режисьорите на цялата тази отвратителна история, в която живеем вече почти 10 години. Но, ако, тези, които не искаме да живеем в такава България, не се вземем в ръце и не намерим сили, разум и воля по един или друг начин да спрем тези хора, мога да се обзаложа, че всичко това рано или късно ще завърши като една много голяма и заслужена трагедия.

P.S. И да разбира се, тези тенденции не са от вчера. Но цялата прелест на процедурата за избор на нов главен прокурор, мутрите и криминалния контингент, изкаран да протестира в подкрепа на единствения, най-добър, изключителен и непогрешим кандидат и разбира се, свинщините, които ла*няните сайтове, вестници и телевизии все повече си позволяват, като историята с компрометиращи публикации за близки на кандидата за кмет на Демократична България и опита за държавен преврат чрез размяна на съобщения между фалшиви профили във ФБ, който "води" до Да, България и Христо Иванов, показват, че се навлиза във финална фаза на този разпад. "1984 година" и Оруел, пасти да ядат...

Христо Христев (Фейсбук)