Ако бъдат хванати в нарушение от НАП, работодателите подлежат на глоба, а може да се стигне и до затвор

Всяка година хазната губи над 300 млн. лева от практиката, известна като „пари под масата”. Това са осигуровките, които работодателите не внасят, съобщава NOVA

Професионалният път на Магдалена тръгва от бар - веднага, след като навършва 18 години. Въпреки че не мисли нито за майчинство, нито за пенсиониране - държи трудовите ѝ права да се спазват и не взима пари под масата.

„Не съм много съгласна за такива условия – да ми се дават отделно пари”, обясни тя.

Това е обаче и един от бизнесите, в които 60% от служителите не получават осигуровки върху цялата си заплата, сочи статистиката на НАП. От сектора припомнят, че от юни 2020 г. с намаляването на ДДС-то за ресторантите на 9% осигурителният праг в бранша се е вдигнал.

„За страната тогава беше 610 лева. Само за нашия сектор го направихме на 800 лв.”, каза ресторантьорът Павлин Петров. Той е категоричен, че практиката за даване на част от заплатата в плик е почти изкоренена.

„Хората не се съгласяват на този вариант на работа. Когато стана затварянето, държавата подпомогна служителите и тези, които са работили по този начин, не можаха да получат добри компенсации”, уточни Петров.

Проверките на НАП и Инспекцията по труда в заведения през юни и юли обаче установяват над 6 000 нарушения на трудовото законодателство. От които най-големи щети търпи всеки работещ, съгласил се да получава част от заплатата си в плик.

„Когато се разболее - ще трябва да заплати допълнително за това. Когато се пенсионира - ще получи много ниска пенсия”, подчерта директорът „Управление на риска” в НАП Николай Петков.

Например, служител, който се осигурява на минимална работна заплата, но получава 1 200 лева месечно, търпи близо 70 000 лева загуби до края на живота си. Но дори да потърси правата си по съдебен път, среща трудности.

„Във фазата на доказването ние се сблъскваме с едно съгласие между двете страни. Ние не можем да се позовем на една от двете страни, защото те са на една страна”, добави Петков.

Ако все пак бъдат хванати в нарушение от НАП, работодателите подлежат на глоба до 15 000 лева, може да се стигне и до затвор.