Кеворк Кеворкян: Грабежи и чудеса - от водната криза до златото в Челопеч

„Не са минали и две седмици от опита за убийство, а хората вече го забравят!" – ядосва се Джейсън Милър, един от най-близките сътрудници на Тръмп. Думите му, цитирани от Боб Удуърд в новата му книга „Война", потвърждават за сетен път, че живеем във времена, в които всичко минава през диктата на добре познатата фраза „Всяко чудо за три дни".

В по-предишни времена тази фраза е била едно от утешенията, с които човек посреща несгодите на живота. Въпреки че специално нас, българите, нищо не ни отминава без да си платим – и то винаги с някаква надценка. Така въпросната фраза постепенно се е превърнала и в признание за нечовешкото ни търпение.

В същото време тя е и оправданието на властниците. Те дори вярват, че една саката фраза може да прикрие и дори да опрости всичките им грехове.

Безводие като в окупирана Украйна - само че без руснаци

Тия дни един българин-професор, който живее в Украйна, се оплака по телевизията от безводието в окупираните украински територии – руснаците им пускали вода по 2-3 часа на седмица. Тук, при нас, още преди руснаците да са ни налазили, десетки хиляди българи оцеляват някак изобщо без вода – понеже са окупирани от управници-идиоти.

Наскоро великодушно ни съобщиха, че са нужни 33 милиарда лева, за да се ремонтира цялата ВиК мрежа на страната. Една проста сметка – до по-сложните изобщо няма защо да прибягваме – показва, че 36-те години Преход са изтърбушили националната ВиК мрежа с 33 милиарда.

Политическата секта е парализирана пред Разрухата.

Лидерска позиция в грабежите

Вече не смеят да ломотят нещо и за наследството на проклетия соц. Само от време на време някой по-наивен управник изтървава някаква дребна истина: към 2020 година били изхарчени десетина милиарда европейски пари и „течът" на питейна вода бил намален от 61 на 60 процента.

От 61 – на 60 процента. Ура – три пъти ура.

Държат хората жадни – и понякога, за разнообразие ги давят. Може и така да се каже: „ония" изселваха села, за да строят язовири, а тия пък ги използват наготово, за да давят хора.

Прехода заварва България с 6200 язовира, по този показател страната е на първо място в Европа. Не е ясно колко от тях са оцелели – но се знае, че винаги няколко десетки се нуждаят от спешен ремонт, но това така и не се случва.

Грабежът на века - златото в Челопеч

Неизбежно е след хвалбите за „ключовата роля" на добивната индустрия да не си припомним за едно чудо, което не само че не се забравя за три дни, ами завинаги ще ни настани на лидерската позиция дори в Слънчевата система.

Единствено българските властници, които са все с разчекнати усти в очакване на поредния тлъст залък, са слепи за това чудо на чудесата - което по съвместителство е и най-големият грабеж в Историята ни. Грабеж, който ни представя като налудна държава. Направо сме за „Рекордите на Гинес".

Има един одит на Сметната палата от 2016 година, от който става ясно какви изумяващи договори са ни управлявали от 1999 година насам, когато е обявена концесията за златното находище в Челопеч.

Основният извод на доклада е зашеметяващ: само за три години (2011-2013) канадската компания „Дънди Прешъс" е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. Българската хазна също трябва да е доволна - нейният дял са цели 23 милиона от този милиард и половина.

Извод: злато гази, гладен ходи - канадска пословица.

Депутинизация и други чудеса

Преди четири години нашите политически недоносчета се накокошиниха, че ни е нужна депутинизация. ПростоКирчо направо се закани да изтреби руската „пета колона", която той упорито нарича „колония". Нищо подобно не се случи, разбира се. Но поне стана ясно, че по-лесно ще бъде извършена депутинизацията на България, отколкото депростокирчовизацията ѝ.

И какво сега - след случилото се на 18 август във Вашингтон, депутинизация на света ли предстои? И пак Кирчо ли ще я извърши?

Жалката картинка във Вашингтон

А представлението във Вашингтон си го биваше. Евро-„лидерите" успяха да си издействат покани за срещата на Тръмп със Зеленски, за да ги видим какви сиви хорица са, нищо повече от това.

Някои украински анализатори твърдяха, че дори изказванията им са подготвени и аранжирани така, че да няма повторения и излишни отклонения. Раздали са им пиесата – и те просто трябваше да внимават, за да не сгрешат репликите си.

Жалка картинка бяха, без никакво преувеличение. По някое време дори ми стана неудобно да ги гледам, особено когато Тръмп ги подкара към Овалния кабинет, понеже трябвало да говори по телефона с Путин.

С такива слабаци Европа окончателно ще потъне.

Тайните разговори Тръмп-Путин

В книгата на Боб Удуърд, която споменах по-горе, срещаме следния епизод:

„В началото на 2024 г. един от сътрудниците на Тръмп стои пред офиса на бившия президент в Мар-а-Лаго. Тръмп го е помолил да напусне помещението, за да проведе, по собствените му думи, личен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Според въпросния сътрудник, в периода след като напуска Белия дом през 2021 г., има редица подобни обаждания между двамата – може би цели седем на брой."

През юли Боб Удуърд пита Джейсън Милър, говорителят на кампанията на Тръмп, дали знае за телефонната комуникация между него и Путин. Отговорът е, че не е в течение.

• Може ли Тръмп да говори с Путин сега?
• Сигурен съм, че знаят как да се свържат един с друг.
• Обсъждат ли как да спрат войната в Украйна?
• Президентът Тръмп е казвал, че ще я спре и смятам, че е способен. Мисля, че може да я спре още преди да е встъпил в длъжност – отговаря Милър.

В епилога на книгата си Удуърд пише, че щом се събуди сутрин, първата му мисъл е: „Какво крият копелетата?"

Нашите овце

Да се върнем при нашите овце, както казват французите.

Наблюдавайте тукашните подлизурковци, които окончателно обезличиха нещастната ни политика – наблюдавайте ги тия парясници, как скимтят, че нямат поне по два задника, за да уцелят правилната посока.

Здраво ще се забавлявате.