Деканът на ЮФ в СУ предвижда истинско противопоставяне на парламентарните избори

Истинското противопоставяне в българската политика ще се появи на парламентарните, а не на президентските избори. Колкото повече агонизира държавата, толкова по-голяма обществена вълна ще се вдигне. Това заяви пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според него президентските избори няма да измерят реалното състояние и подкрепата за сегашното управление. "Големият въпрос е дали ще има президент в опозиция на сегашното управление или някой, който да е по-скоро симпатизант на сегашното управление. По-голям шанс има кандидат, който е против това управление", каза той.

Борисовата прегръдка и питонът

Проф. Вълчев използва остра метафора за политическия стил на Бойко Борисов. "Който се излъже да се съчетае с Борисов - той нежно го прегръща, хруп и той приключва. Както сега ще стане с БСП и ИТН. Пеевски малко голям му идва. Не знам какво ще стане - кой кого", заяви той.

По думите му управляващото мнозинство не е консервативно, а корпоративно. Борисов успява да задържа в партията си две различни крила - едното пролиберално, другото консервативно. "Това е голямо постижение, защото те трудно се удържат в една организация. Удържайки ги, той може да се съчетае и с едните, и с другите - както дойде", обясни професорът.

Участие в активната политика

Относно спрягането на неговото име като участник в президентските избори, Вълчев заяви: "Да участвам в активната политика не ми е мечтата. Теоретично не го изключвам, но виждам много много малък шанс да се включа в такива неща".

Бюджетът разкрива политиките

Една държава прави политиките си през бюджета, изтъкна проф. Вълчев. "Можем да разберем що за правителство ни управлява по това какъв бюджет то ще приеме. Това е инерционен бюджет - харчене без растеж, харчене заради самото харчене, няма политики, дават се пари на определени групи. Има изключително раздути приходи. Дефицитът вероятно ще бъде много над 3%. Ние продължаваме да задлъжняваме", каза той.

Закъснял референдум за еврото

Президентът Румен Радев много е закъснял да постави въпроса за референдума за еврото, смята Вълчев. Въпреки това Радев се очертава като основна алтернатива на сегашното управление.

Разделението на властите

Проф. Вълчев наблегна на идеята за разделението на властите. "Смисълът е, че хората се страхуват, че на когото и да дадат властта, той може да постъпва по неправилния начин и затова той не бива да може всичко", обясни той.

"НС не трябва да може всичко, трябва някой да може да го спира. Президентът не трябва да може всичко, някой трябва да го спира. А ние какво правим? Ние вървим в обратна посока - към едно всевластие на парламента", добави професорът.

Той предупреди, че промените се правят заради конкретни личности в даден момент, но след година няма да е същият човек, а друг. Това важи за президента, за службите, за антикорупционната комисия. Вълчев е категоричен, че антикорупционната комисия трябва да бъде незабавно закрита.

Байганьовски прочит на демокрацията

"Не самата демокрация е виновна, а нашият прочит на демокрацията. Да си кажем това си е един байганьовски прочит, който е представен като глобално либерално постижение", заяви професорът.

По думите му хората не гласуват не защото не се интересуват, а защото не вярват, че от тях зависи нещо. Тежестта на технологичния вот е много голяма в България. "Дали българите ще успеем по някакъв начин да намерим пресечна точка, за да има обществото относително равновесие. За съжаление, разломите станаха такива, че вече са на битово равнище. Не умеем да водим диалог, да чуем другия, да видим дали има рационални неща", каза той.

Три важни консенсуса

Проф. Вълчев открои три важни неща, по които трябва да имаме консенсус: "Едно общество се развива добре, ако има политики в областта на инфраструктурата, човешкия фактор и реда".

"Социалните различия започват да се отразяват на здравния статус все повече. Това са тежки неща, които рано или късно ще се излеят на улицата", предупреди той.

По думите му в България не налагаме ред. "Правилата трябва да са за всички, иначе другото създава конфликти", изтъкна професорът.

Либерална демокрация срещу народна воля

"Това, в което ние живеем през последните десетилетия, не е просто демокрация, а е либерална демокрация. В нея има базово противоречие между демокрацията, което е колективистичното начало, и либерализмът, който е индивидуалистична доктрина. Това съотношение между колективистичното и индивидуалистичното не е чак толкова лесно", обясни Вълчев.

Той подчерта, че демокрацията заедно със свободния пазар дават много по-големи възможности за човешка изява. "От годините, през които живеем в тази нова система обаче, остана лош вкус в голяма част от населението. Големите преразпределения на блага, според голяма част от българите, се извършиха по нечестен и непрозрачен начин", каза професорът.

Партийни констелации вместо идеология

Днешните разломи минават между активисткия либерален глобализъм и националистичния консерватизъм, подчерта Вълчев. "Това, които са в парламента, не изразяват кой знае какви дълбоки идеологически позиции. Това са партийни констелации, които успяват било с технологичен вот, било с пропаганда да придобият временно надмощие", заяви той.

Цялото интервю на Силвия Великова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Политически НЕкоректно" може да се чуе в звуковия файл на сайта на БНР.