Божидар Божанов обвърза поскъпването на услугата с ръководителя на ДАНС

Политическото напрежение около поскъпването на водата в страната ескалира днес, след като партия „Да, България“ поиска оставката на изпълнителния член на Управителния съвет на Българския ВиК холдинг Ирена Денева. Съпредседателят на формацията Божидар Божанов направи изявлението в кулоарите на парламента, използвайки темата за цените като платформа за остра политическа атака.

Институционален сблъсък или семейна връзка

Основният аргумент на партията не се фокусира единствено върху икономическите параметри на водоснабдителната услуга, а насочва вниманието към семейната обвързаност на ръководството.

"Настояваме за оставката на шефката на ВиК холдинга. Това е жената на Деньо Денев, шефът на ДАНС. Не може едно семейство да контролира цената на водата и националната сигурност," заяви Божидар Божанов.

Според неговата теза покачването на цените в сектора е реализирано с активното съдействие на холдинга, въпреки че по закон финалните тарифи се определят и утвърждават експертно от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на база внесени бизнес планове.

Прехвърляне на политическата отговорност

Искането за оставка разкрива ясен опит за дистанциране от непопулярните ценови скокове и прехвърляне на вината върху политическите опоненти. Божанов определи предстоящото поскъпване на водата в редица области като бомба, заложена преднамерено от редовното правителство на Росен Желязков.

Народният представител подчерта, че настоящото ръководство на енергийния и воден регулатор е избрано от мнозинството на ГЕРБ, ДПС - Ново начало, ИТН и БСП, внушавайки политическа преднамереност в процеса на ценообразуване.

Използването на социално чувствителна тема като цената на водата за кадрови атаки обаче на практика измества фокуса от реалните проблеми във ВиК сектора – огромните физически загуби по мрежата и острата липса на инвестиции. Докато институциите си прехвърлят отговорността за вече утвърдените от КЕВР планове, крайният потребител ще продължи да плаща цената за политическото противопоставяне, без да получава реално подобрение в качеството на жизненоважната услуга.