Промените в мозъка - органът, който управлява както функциите на тялото и емоциите, често нямат симптоми.

Науката все още не е установила причините за появата им, а въпрос, който вълнува всички в последните години, е влиянието на мобилните телефони върху здравето ни и крият ли риск дългите разговори с тези устройства.

Отговорите потърсихме от един от водещите европейски неврохирурзи - доц. д-р Венелин Герганов, който от 15 години работи в един от най-високотехнологичните медицински центрове в света  - International Neuroscience Institute в Хановер, Германия, предава БНР.

Доцент е по неврохирургия в Медицинския университет в Хановер, а от пролетта на миналата е част от екипа на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов”. Преди месец той оперира 69-годишна жена след дълго забавяне на лечението и продължително главоболие. Жената живее от години във Великобритания, но в крайна сметка потърсила помощ у нас, след сериозно забавяне на диагнозата:

"Пациентката вече в много добро състояние, почти не личи, че е оперирана и вече планира кога да се върне в Англия. Особеното в случая беше по-скоро свързано с организацията, свързана с нейното лечение и достъпа до тесен специалист... А според нейните думи, тя се е чувствала все по-зле, най-вече заради главоболието, защото туморът не е толкова голям, за да застрашава живота й непосредствено. Но заради разположението е причинявал вече лека пареза, което я е накарало да дойде в България и да потърси помощ".

Електроенцефалографията (ЕЕГ) е един начин за да се провери дали човешкият мозък функционира правилно. Но оптималната диагностика на мозъка е с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), в повечето случаи с контрастно усилване, обясни специалистът.

Заради достъпа до този вид диагностика и все по-честото й приложение, все по-често се откриват и тумори.

Ако пациентът няма оплаквания, някои от тях трябва просто да се проследяват. Достъпът до изследването променя до голяма степен познанието за туморите, посочи доц. Герганов:  

"Туморите имат характерен вид, те могат да се диференцират от останалите промени в мозъка - тези, които нарастват или причиняват проблеми на пациента, при злокачествен вид трябва да бъдат оперирани. Останалите в началото могат да бъдат само проследявани".

За повечето от мозъчните тумори няма адекватна медикаментозна терапия. Лечението след операция се състои в лъчетерапия. Златният стандарт за определяне на типа тумор след хирургично отстраняване е хистологично изследване.

Наличието на симптоми зависи от мястото на развитие на тумора. В някои случаи размерът им може да достигне 4-5 см и пациентът да не подозира за тях. В зависимост от мястото, симптомите и повлияването на емоциите, паметта и други функции на тялото могат да бъдат различни. Времето, в което се развиват туморите, също може да варира - от месеци до десетилетия. Най-бързо се случва това при злокачествените тумори.

За съжаление причините за появата им все още не са известни на медицината, най-важно е да бъдат "хванати" навреме, за да бъде предприето лечение и то да бъде успешно. При силно новопоявило се главоболие, промяна в зрението или парези, пациентите трябва да посетят специалист.

"Няма данни за повишаване на случаите на тумори на мозъка в годините, в които мобилните телефони и смартфоните се използват масово", категоричен бе специалистът.  

По данни на НСИ и Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ, пациентите с тумори на мозъка у нас през 2017 година са били 31,7 на 100 000 души, а през 2018 - 31,4 на 100 000 души.