Младата лекарка мечтае за качествен достъп до медицина в по-малките населени места

Тежките травми на очите съвсем не са рядкост в спешната практика, а понякога дори няколко сложни операции не успяват да спасят зрението на пострадалите пациенти. Това разказва д-р Николета Иванова, специализант по очни болести в УМБАЛ „Канев" - Русе, в интервю за рубриката „Кой сте Вие, докторе?" на специализираното издание Zdrave.net. Младият лекар споделя опита си от сблъсъка с критичните състояния в региона, уроците от спешното отделение и предизвикателствата пред медицината извън столицата.

Уроците от спешния кабинет и борбата за зрението

Очното отделение на УМБАЛ „Канев" - Русе е едно от малкото подобни звена в голяма многопрофилна болница в региона, поради което поема голяма част от спешните пациенти от съседните области. Един от случаите, оставили траен отпечатък в съзнанието на д-р Иванова, е свързан с млад пациент, транспортиран по спешност от съседна област.

„Наскоро имахме млад мъж, докараха го с линейка от Разград, постъпи по спешност. Преживя няколко тежки операции и загуби едното си око, въпреки усилията ни, не беше възможно да спасим зрението му. Затова казвам, че трябва много да се внимава", споделя д-р Николета Иванова пред Zdrave.net.

Професионалният път на младата лекарка в русенската болница започва няколко месеца преди специализацията ѝ по офталмология с работа на пълен график в терапевтичния кабинет на Мултипрофилното спешно отделение. Първоначалният страх и липсата на увереност бързо отстъпват място на реалния опит. При постъпването си тя чува от тогавашния началник на спешното звено въпроса „Ще плуваш ли в дълбокото?", на който отговаря със сведена глава: „Ако има пояси."

Именно в спешния кабинет тя се сблъсква със случай, който ѝ показва колко измамно може да бъде привидното спокойствие при един преглед. Възрастна жена преминава през кабинета без обезпокоителни симптоми, като лекарите забелязват единствено леко замайване при изправяне от кушетката. Пациентката си тръгва с амбулаторен лист и препоръки за проследяване, но минути по-късно д-р Иванова я открива паднала непосредствено до вратата. Незабавната намеса на дежурния невролог и последвалото образно изследване разкриват тежък мозъчен кръвоизлив.

„Сега казвам, че това е един от случаите, които ми остават като обеца на ухото, защото разбрах, че никога не сме застраховани от изненади, дори и когато мислим, че опасността за пациента е отминала", коментира младият специалист. Според нея директният досег с тежките човешки съдби в спешното отделение учи лекаря да отсява истински важното в живота от маловажните неща.

От семейната оптика до операционната зала

Връзката на д-р Иванова с очните болести се формира още в детството. Майка ѝ, леля ѝ и други нейни роднини са оптици, а самата тя прекарва часове в семейната оптика, където първоначално помага с почистването на очила. В осми клас родителите ѝ подхвърлят идеята да стане очен лекар, за да надгради семейния занаят. През 2022 година тя завършва Медицински университет - Пловдив, а от началото на 2023 година започва специализацията си в УМБАЛ „Канев" - Русе.

Днес тя определя офталмологията като изключително фина специалност, изискваща работа с микроскопични структури, висока наблюдателност и усвояване на специфична диагностична апаратура. Особено силно я привлича хирургичната работа, както и разнообразието от пациенти – от новородени до столетници. В русенското отделение тя среща пълна приемственост от колегите си и от началника на звеното д-р Емил Миланов, както и от външния консултант доц. Яни Здравков, когото описва като специалист, за когото няма въпрос без отговор.

За младия лекар едно от най-важните правила в практиката е пациентът да се разглежда като едно цяло, тъй като редица общи заболявания на организма дават отражение върху зрението.

„Понякога проблемът, който виждаш в окото, е само част от една много по-голяма картина и именно търсенето на връзката между отделните находки намирам за особено интересно", обяснява д-р Иванова.

Достъпът до медицина в малките населени места

Извън натоварения график в болницата, който оставя малко свободно време, русенската лекарка разтоварва с тенис и планински разходки, а след края на пандемията обмисля да се върне и към свиренето на пиано.

В професионален план тя залага на тихото и последователно усъвършенстване в диагностиката и хирургията. Над личните си амбиции обаче поставя един по-широк обществен проблем, който наблюдава пряко в практиката си – неравния достъп до здравна грижа. Нейната голяма мечта е хората от по-малките градове и села да получават същото качество на медицинска помощ, каквото е достъпно в големите центрове, без пощенският код да определя шансовете на пациента за лечение.