Липсата на актуализация в бюджета обрича системата на колапс

Българската здравна система продължава да функционира единствено благодарение на саможертвата на медицинските специалисти, докато държавата отказва да актуализира стойността на техния труд спрямо новите икономически реалности. Въпреки рекордната макрорамка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година, която надхвърля 5,5 милиарда евро, реалното финансиране на медицинските дейности изостава драстично от инфлацията и ръста на доходите в другите сектори.

Това стана ясно от думите на председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) по повод Световния ден на здравето. В свое телевизионно участие той очерта мрачна картина за бъдещето на сектора, в който политическото нехайно отношение заплашва националната сигурност.

Замразени бюджети и политическо нехайно отношение

Политическата нестабилност и липсата на дългосрочна визия за здравеопазването през последните години са довели до абсурдна ситуация, в която медицинските услуги са единственият сегмент в икономиката, който не отразява реалната стойност на живота.

"Коя услуга и коя стока в момента е на цени от 2024 година?", попита реторично Николай Брънзалов в ефира на БНТ, очертавайки парадокса в системата. Той подчерта, че въпреки създадените държавни структури за контрол на цените с цел предотвратяване на злоупотреби при преминаването към еврото, стойността на клиничните пътеки остава напълно неадекватна на фона на общото поскъпване.

"Не искам да има какъвто и да е политически привкус, но политиците определено нехаят за системата на здравеопазването в България", категоричен бе председателят на съсловната организация. Според него системата не е колабирала единствено благодарение на усилията на хората, работещи в нея.

Еврото и сбърканите приоритети на държавата

Докато държавата инвестира милиони евро в различни социални и екологични мерки, здравеопазването остава изолирано от пакетите за подкрепа. Николай Брънзалов даде пример с популистките мерки и субсидиите за автомобилния парк, които не решават дълбоките структурни проблеми в обществото.

"Тук не става въпрос да се раздават 20 евро на всеки, който има кола, която замърсява въздуха, защото този, който ще си вземе екологично чиста кола, няма да опре до тези 20 евро", коментира той разпределението на публичните средства.

Лекарският съюз напомня, че здравеопазването е фундаментален елемент от националната сигурност, особено в контекста на настоящата сложна геополитическа обстановка в света. Светът се изправя пред безпрецедентни кризи, а вътрешните дефицити правят страната ни изключително уязвима.

Разминаването с минималната заплата

Основен проблем пред болничните заведения през 2026 година се оказва несъответствието между задължителния праг на доходите и средствата, които държавата реално отпуска за лечение. Въпреки че здравноосигурителните вноски де факто нарастват като абсолютна стойност покрай вдигането на минималната работна заплата, тези средства не достигат до изпълнителите на медицинска помощ под формата на увеличени цени за труд.

"Тя се вдига, но в същия момент не е индексирана в бюджета на НЗОК", обясни Николай Брънзалов проблема с липсващото финансиране за възнагражденията на медиците.

Според него държавата е взела проактивни мерки за спасяване на редица други сектори – от енергетиката и горивата до намаляването на данъците за ресторантьорския бранш. В същото време за здравеопазването липсва каквато и да е адекватна реакция. "Абсолютно, дано не е съзнателно, защото ако е съзнателно, става опасно, за бюджета за здравето — нито дума, нито вопъл, нито стон", завърши председателят на БЛС.