Д-р Неделя Щонова: Докато съм жива, ще разказвам историята за подвига на д-р Стефан Черкезов!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
В това разломно и вулгарно време днес, когато живеем сред пошли хора, с прах в душите и прах по нозете, с хищния цинизъм на вечно незадоволени консуматори, искам да разкажа за един урок по човечност.
Струва ми се неприлично и смущаващо децата ни да знаят коя е Ким Кардашиян, а да не знаят кой е д-р Стефан Черкезов. Струва ми се нездравословно и тревожно, отвсякъде да ни залива опростачване, претенциозна наглост и самодоволна посредственост.
Но искам да вярвам, че нашите “бели каузи”, добродетели и човеците... са живи и днес... и може би духовността не иска да умира?
Всяка година на този ден, докато съм жива, ще разказвам тази история.
Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов.
Искам децата на брат ми да знаят за подвига на д-р Стефан Черкезов.
Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус.
На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица.
15 август
Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея.
Винаги, когато разказвам тази история ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам.
От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост.
Хващаме се за ръце и заедно с моя съпруг Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната областна болница.
Тя носи името на д-р Стефан Черкезов.
Стоим с часове пред паметника и си говорим.
За стойността на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите.
В тази болница татко Митко, д-р Димитър Маринов, бащата на Вальо, моят свекър, 30 години е бил ръководител на отделението по педиатрия.
Поклон!
На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг.
В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г.
Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора. Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо, моята свекърва и бабата на дъщеря ни - Лили.
А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.
На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци.
Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
Пламва косата му.
Гаси я с ръце.
И продължава да спасява хората.
Облечен е в бяла найлонова риза.
Тя се стапя по тялото му.
Причинява дълбоки обширни изгаряния.
Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.
Остава сам.
Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица.
По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.
Пристига в хирургичното отделение.
Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:
- Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм.
Грижете се за другите пациенти!
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия.
Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:
- Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи.
И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!
По време на катастрофата съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство.
Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.
След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.
После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос, гърло“.
Живее и работи в Германия.
Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие.
И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.
През 2005 г. датата 15 август, съвпадаща с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е обявена за Национален ден на спасението.
Когато си тръгвахме от болницата, Наско, на брат ми детето, което живее в Щатите, каза:
- Ще разкажа на моите приятели в Лос Анджелис за д-р Стефан Черкезов.
Честит празник, мили хора.
Бъдете добри и окрилени от необятната любов на Вашите майки!
Нека Света Богородица ни пази и закриля.
Хора... И без да сме обречени можем да се грижим за другите.
С любов.
“Трагедията на живота не е смъртта, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи.”
Норман Казънс
Д-р Неделя Щонова
Златан Златанов оглави листата за парламентарните избори на...
Златан Златанов оглави листата за парламентарните избори на...
Третокласничка от Русе стана национален шампион по спелуване...
Кога ще плащаме за синя и зелена зона по време на празниците...
Иван Белчев отправи въпрос за полицейското присъствие във...