Експерти настояват за строги превантивни мерки след поредния пожар в защитената зона

Защитената местност Калимок-Бръшлен преживя втори сериозен пожар за по-малко от месец. Огънят, който бушува почти две денонощия, унищожи близо 10 000 декара от ценната екосистема край река Дунав. Причината и този път се оказа човешка небрежност – искра от трактор, използван за коситба в защитената зона.

Тази защитена територия, която се простира на площ от близо 6 хиляди хектара и е на само 200 метра от река Дунав, е едно от малкото останали природни богатства по българското поречие на реката. Местността е местообитание на над 200 вида птици, включително на една от най-големите колонии на къдроглави пеликани в страната.

Инж. Николай Златаров, директор на Държавно горско стопанство в Тутракан, разказва за трудностите при потушаването на пожара: "Въпреки, че беше тъмно и почти нищо не се виждаше, дойдохме с наш противопожарен автомобил и видяхме, че огънят беше стигнал почти до дигата в посока Старо село."

Теренът се оказва основно предизвикателство при гасенето. Труднодостъпните места в защитената зона правят невъзможно навлизането на пожарните коли във вътрешността на зоната. Придвижването на около 5 километра в защитената местност отнема близо 35 минути дори с високопроходими автомобили. На места се налага да се правят просеки със специализиран трактор, за да може да се осигури преминаването на техниката.

Кой носи отговорност

За разлика от предходни пожари, този път е открит причинителят. Човек от село Нова Черна е навлязъл с трактор в района на защитената зона, за да коси. Искра от машината е предизвикала запалване на сухата тръстика в един от пресъхналите канали, след което пламъците бързо са обхванали големи площи.

Полицията вече е разпитала виновника, а прокуратурата е образувала досъдебно производство за причиняване на пожар поради непредпазливост. Ако не се установи умисъл, Регионалната инспекция по околна среда и водите в Русе ще наложи административни санкции.

Венелин Скарлатов от екоинспекцията в Русе обяснява: "При установяване на данни за престъпна дейност ще бъде потърсена отговорност от лицето, което го е извършило по съдебен ред. Ако прокуратурата се произнесе, че няма данни за престъпление, тогава ние ще съставим Акт за административно нарушение."

Щетите за природата

Последиците от огнената стихия са тежки – унищожени са близо 10 квадратни километра площ от защитената зона. За щастие, колонията на къдроглавите пеликани (над 60 двойки с около 200 пиленца) остава незасегната. При първия признак на опасност, птиците са потърсили убежище в дърветата край Дунав.

Сърните и елените, които са в размножителен период, са успели да избягат от огъня. За съжаление, от пламъците не са могли да се спасят земноводни, костенурки, таралежи и други дребни животни и гризачи. Щетите от човешката небрежност за природата тепърва ще се установяват.

Хипотези за честите пожари

Според източници от района, честите пожари в защитената местност имат две основни причини. През пролетта огньовете често се причиняват умишлено - от ловци, които искат да предизвикат дивеча да излезе от горите, или от животновъди, които се опитват да си осигурят пасища. През есента, в повечето случаи, причината е човешка небрежност, каквато е констатирана и в този случай.

Експертите отхвърлят хипотезата за самозапалване в горещите летни дни като почти невъзможна. Въпреки честите пожари, които всяка година безпощадно унищожават защитената зона, до този момент почти няма санкционирани за причиняването им.

Екологични организации настояват за по-сериозни превантивни мерки, включително засилено видеонаблюдение в критичните точки на защитената местност, по-строги наказания за нарушителите и по-добро оборудване за пожарните служби в региона.