Дружествата прибират твърди такси дори при нулева доходност

Над 5 милиона българи са изправени пред реалната опасност втората им пенсия от универсален пенсионен фонд да бъде замразена доживот и никога да не бъде индексирана. Този социален капан лъсва от подготвяните окончателни промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които парламентът предстои да гласува. Докато държавната пенсия се актуализира ежегодно спрямо инфлацията и средния осигурителен доход, парите от частните фондове са оставени на произвола на пазара.

Държавата абдикира от контрола

Според предложените текстове в закона, след като човек започне да получава своята втора пенсия, средствата му вече няма да се ползват от гаранция за доходност. Отпада и т.нар. технически лихвен процент, определян от Комисията за финансов надзор (КФН), който досега задължаваше дружествата да постигат минимални резултати.

"Държавата абдикира от гарантиране на осъвременяването и адекватността на изплащаните пенсии от частно дружество", алармират категорично от синдиката КТ „Подкрепа“ в своето официално становище.

Абсурдът се задълбочава от факта, че дори при нулева доходност и стопяване на парите от инфлация, пенсионните компании ще продължат да прибират твърда такса от 0,5% годишно върху управляваните нетни активи на фонда за изплащане.

Рискът остава за хората, печалбата – за корпорациите

В момента системата работи с тежка асиметрия. Инвестиционният риск е изцяло прехвърлен върху плещите на осигурените граждани, докато дружествата си гарантират сигурни милиони чрез таксите за управление. Само към края на миналата година частните пенсионни дружества у нас управляват внушителните близо 16 милиарда евро (над 31 милиарда лева), генерирани от задължителните вноски на българите.

За да се спре източването на сметките, от КТ „Подкрепа“ настояват за въвеждане на минимална гарантирана доходност при изплащането на пенсиите в размер на EURIBOR плюс 2 пункта. Ако дружествата надхвърлят този праг, едва тогава да имат право на по-висока такса за управление.

Новите текстове в КСО предвиждат и създаването на три подфонда – консервативен, балансиран и динамичен. Планът на управляващите е всички лица под 50-годишна възраст автоматично да бъдат хвърлени в най-рисковия динамичен фонд. Синдикатите контрират: разпределението трябва да започва от консервативния портфейл, а по-рискови операции с парите за старини да се правят само след изрично писмено съгласие на гражданина.

Правото на избор: Една сигурна вместо две орязани пенсии

Огромен проблем пред бъдещите пенсионери е и крайният срок, в който могат да се откажат от услугите на частните фондове и да прехвърлят партидата си изцяло към Националния осигурителен институт (НОИ). Според действащите текстове този срок ще бъде удължен до 5 години преди навършване на пенсионна възраст.

От КНСБ предлагат радикална, но справедлива промяна – хората да имат право да избират между една държавна или две пенсии в самия момент на пенсионирането си, когато вече имат ясни разчети за сумите.

"Изплащаните от частните фондове пенсии не са в състояние да покрият намалението на пенсията от държавното обществено осигуряване заради участието в частния фонд", подчертават експертите, обобщавайки горчивата истина за българския пенсионен модел – в много случаи две пенсии се оказват по-малко от една.