Петър Петров минава по 1000 километра дневно зад Океана, докато медицинските комисии в родината го спират заради протезата

Парадоксален сблъсък с българската бюрокрация принуждава професионален шофьор с дългогодишен опит да търси препитание на хиляди километри от дома. Петър Петров, който работи като тираджия в САЩ и управлява тежкотоварни камиони с една ръка, се оказва негоден за професията според българските медицински стандарти, разказа той в ефира на NOVA.

Докато в Съединените щати Петров е пълноправен участник в движението и изминава ежедневно по над 1000 километра, за да издържа семейството си, в България системата го спира още на ниво документи.

Американската мечта срещу българската наредба

В САЩ контролът върху водачите с физически увреждания е строг, но фокусиран върху реалните умения. Петров преминава обстойни медицински прегледи на всеки две години. Американските власти подновяват лиценза му без проблем, след като се уверят, че той покрива всички критерии за безопасност и контрол над машината.

При опит да поднови свидетелството си за управление в България обаче, ситуацията се променя коренно. Петър се сблъсква с медицинската наредба за професионални шофьори, която действа на принципа на формалните ограничения, а не на индивидуалната преценка.

"Такъв е законът"

След задължителното преминаване през Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), решението е категорично. На Петров са отнети всички професионални категории за управление на МПС. Властите му оставят единствено категория "B" – за любителско шофиране на лек автомобил.

Мотивът на институциите е лаконичен – "такъв е законът". Представените документи за стаж, липсата на инциденти и валидният лиценз от една от най-строгите транспортни системи в света – тази на САЩ, не са взети под внимание от българската комисия.

Бягство на кадрите

Случаят на Петър Петров повдига сериозни въпроси за гъвкавостта на нормативната уредба в България. Практиката показва, че медицинските комисии често отказват автоматично достъп до професията на хора с увреждания, макар съвременните камиони (особено тези с автоматични скорости и хидравлика) да позволяват безопасно управление дори с протеза.

Липсата на индивидуална оценка и диалог принуждава квалифицирани кадри да напускат страната и да реализират уменията си в държави, където водеща е личната отговорност и реалната способност, а не буквата на остарели наредби.