Промените в Изборния кодекс обслужват текущи интереси, а не честността на вота

Вместо с нови стратегии и хоризонти за развитие, България посреща 2026 година с усещане за тежко дежавю. Държавата отново е заклещена в спиралата на политическия егоизъм, където темите за бюджет, мандати и поредни избори изместват реалното управление. Този тревожен анализ направиха журналистите Людмил Илиев от вестник "Сега" и Борислав Кръстев от "Клуб Z" в ефира на "Bulgaria ON AIR".

"Държавата отново тръгва напред, без да е ясно кой точно я управлява и с какъв хоризонт," обобщиха анализаторите ситуацията, в която служебната власт се е превърнала от изключение в правило.

Вакуумът във властта

Според експертите, хроничната политическа нестабилност създава опасен вакуум, който неизбежно променя баланса на силите. В тази среда президентската институция разширява влиянието си не толкова чрез активна експанзия, колкото поради отстъплението на парламентарните сили.

"Докато служебният премиер все още се приема като временна фигура, управлението на пауза се оказва трайно състояние," подчертават наблюдателите. Това състояние блокира дългосрочните реформи и поставя администрацията в режим на оцеляване, вместо на развитие.

Изборният кодекс като заложник

Особено критичен е моментът с поредното отваряне на Изборния кодекс. Анализаторите предупреждават, че промените в изборните правила непосредствено преди нов вот не са продиктувани от желание за повече честност, а от сметки за служебна победа.

"Правилата не се договарят предварително. Има риск отново да се променят в движение с аргумента за честност и с очакването за резултат," коментираха гостите в студиото.

Този подход превръща изборното законодателство в инструмент за политическо оцеляване, а не в гарант за демократичния процес. Вместо да се търси изход от кризата чрез диалог и компромиси, партиите изглежда се готвят да възпроизведат същия сценарий, който държи страната в "политически кръговрат" вече няколко години.