Той публикува свой благодарствен пост в социалните мрежи

Бог целуна 40-годишния Георги Скеленчев, който водеше тежка битка с коварно заболяване, а съдбата му сплоти Созопол.

Днес той е с отворени очи след дълга борба да се върне при близките си тук на земята, пише Флагман.

Припомняме, че след апел за набирането на огромно количество кръв, автобус с местни жители, сред които негови близки и приятели, пристигна от Созопол и за няколко дни бе възстановен кръвният запас.

Начело на кръводарителската акция бе кметът на Созопол Тихомир Янакиев, който е осигурил транспорта за хората с добри сърца, които помагат за спасяването на един човешки живот.

Георги Скеленчев страда от много рядко заболяване на кръвта, наречено синдром на Мошкович. За щастие има лечение на болестта, но се изисква ежедневно преливане на кръв.

Днес той за пръв път отвори очи и публикува свой благодарствен пост в социалните мрежи, вижте какво написа:

"Вече с отворени очи....Здравейте на всички. Искам с тази снимка да ви покажа, че оцелях и дишам вече самостоятелно. Но най-вече искам да благодаря на жена ми, Василена Скеленчева, която преобърна цялата ни страна, за да ме спаси. Не е спала по цели нощи, като винаги е била до мен и е една от малкото хора, които повярваха, че ще се върна от горния свят, където бях повече от 70 дена. Никога не съм вярвал в чудеса и в Господ, но след това, което ми се случи и преживях 81 дена, вярвам във всичко.

Да благодаря на Тихомир Янакиев, кмета на община Созопол, за бързата организация .

На РЗИ Бургас, които помогнаха за кръвта.

На Христо Бардуков за подпомагането.

На невероятните доктори, които направиха и невъзможното, за да се случат нещата!

Инсулт, два кръвоизлива на мозъка, рядката болест "Синдром на Мошковиц", проблем с белия дроб и изпадане в кома.

Това получих за три месеца, но не се предадох и борбата за пълното възстановяване продължава.

Искам да благодаря на всички познати, непознати и роднини, които помогнаха помогнаха, било с кръв, финансова помощ или просто молитва.

Без всички Вас нямаше да стигна до тук.

Сестра ми София ,която също не се отказа.

Сърдечни поздрави на прекрасната ми племенница Виктория Гаврилова и съпругът ѝ Мартин .

Това младо семейство беше постоянно с нас и ни помагаше, с каквото може, обичаме ви.

Бъдете всички живи здрави.

При нас битката продължава, очакват ни поне 2 месеца рехабилитация - да се уча пак да седя, стоя и ходя. Още 4-8 имунни терапии, които да ме предпазят от Синдрома в следващите 5 до 8 г., но всяко нещо с времето си.

ПС... Да ви кажа, че не мога да говоря по телефона, заради тази дупка в гърлото..."