След близо двегодишно почти мирно съвместно съществуване бизнесът разкритикува остро кабинета.

Държавата продължава да налага тежки регулации на всеки, решил да започне собствен бизнес у нас. Държавната енергетика се управлява зле, а държавните фирми упорито отказват да излязат на светло. Данъчната и осигурителната тежест растат, а сивият сектор продължава да задушава пазара. Това стана ясно по време на  пресконференцията на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), които обявиха приоритетите си за 2019 г.  Асоциацията обединява четирите национално представени работодателски организации у нас - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

"Ако не променим регламентите отвътре, няма да дойдат много хора на летище София", обобщи ситуацията председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев. Той посочи, че вместо да се облекчи, бизнес средата в определени области дори се е влошила. За пример Радев цитира данни на Световната банка, според които за започване на бизнес у нас са нужни 23 дни на фона на около 12 дни в Румъния и едва 3.5 дни в Естония, пише Вестник СЕГА.

Значително по-лоша обаче е ситуацията с времето за включване към електрическата мрежа на предприятията. "През 2014 г. това се е случвало за 130 дни, докато през миналата година са били нужни 262 дни", каза още Радосвет Радев. Председателят на Търговско-промишлената палата Цветан Симеонов изтъкна, че от 190 страни в света, анализирани от Световната банка, България е на 147-о място по брой процедури и време за включване в мрежата. "Срамно е за държава от ЕС", обобщи той. И добави: "Няма примери за бързо и лесно присъединяване без тормоз и това може да ви го каже всяка фирма, която наскоро се е сблъсквала с това".

Високите цени на формално независимата енергийна борса са удвоили сметките за ток на бизнеса през декември спрямо година по-рано. "Цените за индустриалния ток са по-високи от тези, които се търгуват на борсите в съседните страни", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. А колегата му от КРИБ Евгений Иванов директно определи твърденията на енергийния министър Теменужка Петкова, че имаме най-евтиния ток, като "опашати неистини". "Ако добавим и таксите, цената става като в Германия", възмути се той и добави, че е безобразие един мегаватчас електроенергия понякога да се търгува на борсата за 200 - 300 лв.

Работодателите настояват за спешни промени в енергетиката и за изсветляване на държавните фирми, където се шири "недобро управление, разхищение и злоупотреби". "Тези фирми трябва да имат прозрачно управление чрез листване на борсата. Публичността минава през това", коментира Велев и добави, че това е практика в ЕС. На прицел на това изказване е държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2, която заедно с АЕЦ "Козлодуй" и НЕК е основен доставчик на ток за енергийната борса. Заради високите и непредвидими цени вече има предприятия, които са принудени да ограничат производството или дори да го спрат за определен период. За ресорния министър Теменужка Петкова обаче "проблем няма, а всичко на борсата е спокойно".

Бизнесът поиска още отмяна на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на налога върху доходите на едноличните търговци. Това ще бъде и един от приоритетите на работодателите през тази година. Фирмите настояват и за разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел блокиране на данъчните измами. Системата вече работела в Румъния и Унгария, посочиха от асоциацията.

Бизнесът се надява също така 2019 г. да е последната, в която ще плаща първите три дни за временна нетрудоспособност. По данни на БСК за времето на действието на тази норма работодателите са ощетени с над 870 млн. лева и допълни, че до края на 2019 г. сумата ще достигне до 1 млрд лв.

Приоритет е и битката със сивата икономика. "В страната тя варира от 20% при оптимистичен сценарий до около 30% при песимистичен сценарий", обобщи Евгений Иванов от КРИБ.

ИСКРИ

Работодателите коментираха и спора между председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и шефа на "ЛУКойл България" Валентин Златев. Повод за него стана Законът за горивата. В него се предлагат  прекомерно високи изисквания към дребните търговци, които биха ги довели до фалит с последващ монопол на пазара от страна на едрия бизнес. Домусчиев настоя законът да бъде отложен, докато Златев поиска той да влезе в сила веднага с цел борба с контрабандата. "Няма никакво разделение, всички сме против сивия сектор, просто в закона има някои недобри разпоредби, които трябва да бъдат поправени. Ако се вървеше по нормалния законодателен път: създаване на законопроект, обществено обсъждане, Министерски съвет, съгласувателна процедура, тристранен съвет, парламент, тези неща нямаше да се случат и нямаше да го има този проблем, който сега малко изкуствено се преекспонира", коментира Васил Велев. Предложението за отлагане на закона с 6 месеца влиза за разглеждане днес в икономическата комисия на парламента.

Е-УПРАВЛЕНИЕ 

"Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и за корупция", коментира Цветан Симеонов. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма, темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции", смята бизнесът. Симеонов отбеляза и нуждата от киберсигурност, тъй като досега няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски.