СТРАДАНИЯТА НА СТАРИЯ БРОЙЛЕР

Един бройлер не знам как можа,

мен истина, вам лъжа,

да избегне на общото ято

съдбата, която,

щом отраснат, ги кара

към тиган или скара.

Дали изпадна от люпилното сито,

или от хранителното корито,

но заживя

просто честито.

Остаря сред доволство,

остаря сред охолство

и тогава закъса го баш

късметлията наш.

Вече не му се кълве,

повече му се реве.

Къркори ли си, къркори,

мърмори ли си, мърмори,

вял, проскубан и посивял:

„Другите ги изядоха млади,

а на мене не ми се удаде.

Господи, няма накрая

по-голяма мъка от тая

да си напразно живял…”

Марко ГАНЧЕВ, "Стършел"