Изследването документира графити от османския период в три гръцки православни манастира

Фотографско проучване е разкрило десетки български надписи по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим, датиращи от османския период. Откритието е направено от изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики, съобщава "Джерусалем пост".

За разкриването на избледнелите маркировки екипът е използвал специализирани техники, включващи мултиспектрални и RTI изображения. "Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период", обясняват авторите на изследването, като специално се фокусират върху проследяването на "българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество".

Манастирът "Свети Теодор" - следи от котленци и габровци

В манастира "Свети Теодор" изследователите са открили надпис, който гласи: "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776" - идентифициращ град Котел. Авторите отбелязват икономическото значение на селището: "Икономическият просперитет на селището довел до появата на много заможни жители. От XVII век Котел се превърнал в център на текстилната промишленост."

Друг важен надпис свидетелства за поклонници от Габрово: "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794". Учените описват Габрово като "един от важните центрове на Българското възраждане".

Интерес представлява и надпис, в който се споменава: "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог". Авторите предполагат възможна връзка: "Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII век."

Търговски символи и надписи в други обекти

Проучването идентифицира и търговски символи, характерни за българските търговци от този период. Според авторите "такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)".

В манастира "Предтеча" (Йоан Продромос) сред откритите надписи са: "Хаджи Георги. 1842 година от Каменица. От (манастира) 'Свети Георги' в Белащица. Хаджи Константин монах." Друг гласи: "Хаджи Михаил свещеник от Истанбул". Изследователите отбелязват, че "през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи".

Следи от Стара Загора, Оряхово и Солунско

В манастира "Свети Хараламбос" подробен надпис от 1874 година изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са "хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария". В друг надпис от 1881 година е записано "Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован" - селище, "считано за един от центровете на българския национализъм в Македония".

Българско присъствие в църквата на Божи гроб

Изследването подчертава българското присъствие и в самата църква на Божи гроб. Забележителен надпис от 1854 година гласи: "Нетко от Копривщица". Авторите отбелязват специалния статут на това селище: "Копривщица се е радвала на специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци и на мюсюлманите е било забранено да живеят там".

В надпис от 1780 година в Аврамовата света обител са изброени седем поклонници от Свищов, сред които "хаджи Стоян, син на хаджи Петко, хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов".

"Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ век, по времето на британския мандат в Палестина", добавят авторите на проучването.

Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на "Атикот" и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.