Имало двама добри приятели. Ама много добри. Толкова добри, че докато единият отсъствал, другият ходел при съпругата му. От загриженост. Да не скучае жената. Те се казвали Лют Месан и Хюсе Хафъз. Имали и политическа формация.

В края на есента и началото на зимата нашите приятели отишли в Австралия – да изпекат малко кълка. Посетили и резервата “Тяпукай”, посветен на мистичната и тайнствена култура на коренните жители. При вида на местните на нашите другари веднага им светнало как да се възползват от ситуацията. Все пак след месец идвали избори в държавата, в която те непрестанно се борели за права, свободи и толерантност. И то с доста нетолерантни методи. Хюсе Хафъз се изправил пред тях в цял ръст и нареждал:

- Готов ли си да бъдеш лек за мъката ми, велик аборигенски народе?! България е зажадняла за теб. Чакат те Родопите, Добруджа, Айтоското поле и Лудогорието.

При това изрекъл тия думи гол, само с парче плат на слабините.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Автор: Пламен Петков