Фискалният съвет критикува решението за 5% повишение на възнагражденията в администрацията

България ще посрещне 2026 година без приет редовен държавните бюджет, а финансовата рамка на страната ще се управлява чрез т.нар. "удължителен закон". Нормативният акт беше обнародван официално в "Държавен вестник" на 23 декември и влиза в сила от първия ден на новата година, потвърди справка в официалното издание на Народното събрание.

В последните си работни дни депутатите гласуваха и еднократна индексация на заплатите в бюджетната сфера. Решението засяга всички служители, които не получават минимална работна заплата, като увеличението е в размер на натрупаната годишна инфлация към 31 декември 2025 година – около 5%. Този ход обаче предизвика остра реакция от експертите.

Критиките на икономистите

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов изрази сериозни резерви относно икономическата логика на приетата индексация. Според него, използването на инфлацията за 2025 година като база за повишение е грешен подход, тъй като доходите вече са били коригирани спрямо нея.

"Когато се правят такъв тип индексации, не бива да се стъпва на изминалата година, защото тази инфлация, която е за 2025 година, всъщност вече в началото доходите са индексирани с нея", заяви Любомир Дацов, цитиран от NOVA.

Проблемът с "двойното" отчитане

Финансистът подчерта, че липсва логика един и същ икономически показател да се използва два пъти за обосновка на разходи. Дацов обърна внимание и на техническия аспект на изчислението. Според него бюджетът е годишна задача и корекциите би трябвало да се правят на база средногодишна инфлация, която е по-ниска от тази в края на годината.

"Самата индексация на доходите в бюджетната сфера между 19 и 20% ще бъде в края на годината, така че има свръх преиндексиране на тези доходи", допълни експертът от Фискалния съвет.

Удължителният закон гарантира функционирането на държавата, но ограничава възможностите за нови политики и капиталови разходи, докато не бъде приет редовен бюджет за 2026 година.