Забавеният с десетилетия инфраструктурен проект получава нов тласък

Коридор 8 вече надхвърля рамките на икономическа инициатива и се превръща в ключова стратегическа ос за военна мобилност и колективна отбрана на НАТО. Това стана ясно по време на Министерската среща в Тирана, където заместник-министърът на външните работи Николай Павлов очерта геополитическата същност на инфраструктурното трасе, което се бави повече от три десетилетия.

Според родната дипломация изграждането на паневропейския коридор винаги е било приоритет от национално значение, но сега реалният натиск за неговото финализиране идва директно от нуждите за сигурност на Алианса.

Военната логистика измества икономиката

Въпреки че политиците продължават да говорят за туризъм и бизнес инвестиции, същинският двигател зад възобновения интерес към Коридор 8 е геополитическата обстановка в региона. Николай Павлов призна пред европейските партньори, че трасето е от основополагащо значение за сигурността и отбраната.

"Военната мобилност остава крайъгълен камък за европейската сигурност и общ стратегически приоритет", заяви Николай Павлов, подчертавайки необходимостта от бързо и безпрепятствено придвижване на сили между Адриатическо и Черно море. Той добави, че ефективната инфраструктура е от съществено значение за възпирането и колективната отбрана на държавите членки.

Европейски пари за закъснял проект

Макар проектът да се определя като стратегически, България продължава да търси външни източници за неговото финансиране. По информация на БТА, заместник-министърът обясни, че страната ни разчита силно на европейските инструменти, за да покрие огромните разходи по строителството.

Реализацията на железопътните линии, пътищата и енергийните интерконектори има сериозна алтернативна цена заради изгубените десетилетия в политически преговори. Николай Павлов отбеляза, че проектът е много мащабен и изисква "много големи средства", което прави завършването му изключително времеемко и сложно.

Поредно политическо обещание

На срещата в Двореца на бригадите в албанската столица, където присъстваха вицепремиерът на Италия Антонио Таяни и външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски, всички държави по трасето препотвърдиха волята си за работа.

Надежда за раздвижване на застоялия проект дава постигнатото през ноември 2025 година споразумение за изграждане на тунелно съоръжение между България и Република Северна Македония. Документът беше ратифициран наскоро от българското Народно събрание с пълно единодушие, което отваря пътя към практическата реализация на ключовата свързаност между двете съседни държави.