Мария Трифонова: Бизнесът движи зелената енергия, държавата изостава

Соларните мощности в България вече надхвърлят 4 гигавата през 2025 година, което е еквивалентът на четири ядрени реактора. Това заяви икономистът д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, предава БГНЕС.

Според нея соларната енергетика изисква внимателен баланс и активното участие на гражданите. Разпространението на слънчеви панели е нараснало значително, особено след последната енергийна криза.

"Първата вълна беше свързана с инвестиции на индустриални компании и на големи бизнеси, които чрез инсталацията на соларни панели се опитаха да си смекчат последствията и изключително високите цени за купуване на електрическа енергия от пазара", обясни д-р Трифонова. Тя допълни, че впоследствие са се появили и нови инвеститори, които разработват големи комерсиални проекти, комбинирани със системи за съхранение на енергия (батерии).

Рискове и стабилност на системата

Експертът коментира и риска от дисбаланс за енергийната система. Тя посочи, че променливият характер на производството от слънце и вятър налага промяна в управлението на мрежата.

"Това, което носи стабилност, са различните източници на гъвкавост. Трябва да търсим допълняемост на волатилни ВЕИ мощности, системи за съхранение и трансгранична свързаност", подчерта тя. Според нея вече не може да се разчита само на постоянен поток на енергия от базови мощности като ТЕЦ и АЕЦ.

Инвестиционният интерес към ВЕИ се дължи и на драстично спадащите цени на оборудването. "През последните 20 години цената на фотоволтаичните панели е спаднала над 10 пъти", отбеляза икономистът. В същото време изграждането на нови големи централи става все по-скъпо и несигурно.

България спрямо Гърция

Д-р Трифонова направи сравнение между България и Гърция по отношение на развитието на ВЕИ. Тя посочи, че южната ни съседка има много по-амбициозна и ясна стратегия, която стимулира и гражданите да инвестират в соларни мощности за собствени нужди.

"От гледна точка на политика и ясна визия, Гърция определено е една крачка пред България. Гледайки какво се случва в България в момента, тук водещи са бизнесът, индустрията и разработчиците на соларни проекти", коментира тя. Според нея "позеленяването" у нас не е добре планирано, което създава дисбаланси.

Пропуснати възможности и митове

Един от основните рискове, според д-р Трифонова, е ниското социално приемане на технологиите. "Соларната енергетика позволява гражданите да бъдат включени активно в този енергиен преход със собствени инвестиции. Това не го направихме в България, което е една от причините за по-ниско социално приемане", заяви тя.

Експертът развенча и един от най-големите митове – че соларните паркове се изграждат върху първокласна земеделска земя. Тя обясни, че промяната на статута на такава земя е много трудна и повечето проекти се реализират върху площи, които не се използват за земеделие, като нужният процент от общата площ е минимален.